Георги Жечев Текелиев е български анархист, поет, преводач и публицист. Роден в Хасково, където завършва гимназия, а там му преподава поетът Емануил Попдимитров. Анархист е по убеждения от края на 1913 г.[1]Родът на Георги Жечев по бащина линия произхожда от село Текето, откъдето идва и фамилното им име Текелиеви.[2]
Политическа дейност
Георги Жечев е анархист, но предпочита да се самоопределя като безвластник и отявлен пацифист, отказвайки да служи в армията.[3]От 1919 г. е член на Федерация на анархо-комунистите в България и участва в списването и редактирането на анархистическите вестници и списания „Пробуда“, „Свободно общество“ (1919 – 1924) и на нелегалния вестник „Анархист“ (1920 – 1921).[1]
Заради убежденията и свързаната с тях дейност му се налага да емигрира след Септемврийското въстание във Франция на два пъти (1923 – 1924) и за втори път през след атентата в църквата „Света Неделя“ (1925 – 1927). В Париж става член на Международната група за анархистически издания, с която общува и Нестор Махно.[4]Редактира вестник „Мисъл и воля“ (1930 – 1935) и сътрудничи на анархисткия вестник „Стожер“ (1946 – 1947).[1]Във Франция се включва в мероприятията, предприети за освобождението на тикнатите в затвора в Съединените щатиНикола Сако и Бартоломео Ванцети, преди тяхната екзекуция.[3]
