PROFILPELAJAR.COM

География на Доминиканска република
	География на Доминиканска република
Континент	Северна Америка
Регион	Големи Антилски острови
Площ	128-о място
• Общо	48 670 km2
Брегова линия	1288 km km
Граници	Хаити 375 km
Най-висока точка	3098 m – вр. Дуарте
Най-дълга река	Яке дел Норте (296 km),; Артибонит (240 km),; Яке дел Сур (183 km),; Осама (148 km),; Каму (143 km),; Юна (138 km)
Най-голямо езеро	Енрикильо (375 km²)
Климат	тропичен, пасатен
	Доминиканска република в Общомедия

Доминиканската република е държава в Северна Америка, заемаща източната част на 2-рия по големина остров от Големите Антилски острови – остров Еспаньола. Дължината на Доминиканската република от запад на изток е 380 km, а максималната ширина – 250 km. Площта на страната възлиза на 48 670 km², а населението към 1 януари 2018 г. е 10 878 000 души. Столица е град Санто Доминго.^[1]

Граници, брегове, острови, координати

На север бреговете на страната се мият от водите на Атлантическия океан, а на юг – от водите на Карибско море. На изток широкият 115 km проток Мона я отделя от остров Пуерто Рико, а на запад има 375 km сухоземна граница с Хаити. Бреговете ѝ са предимно високи, стръмни и разчленени. По северното крайбрежие най-големите заливи са Байя Ескосеса и Самана, а по южното – Окоа и Нейба. На страната принадлежат и няколко острова, като най-големите са: Саона (110 km², край югоизточното крайбрежие) и Беата (27 km², край южното крайбрежие).^[1]^[2]

Крайни точки:

крайна северна точка – 19°55′55″ с. ш. 71°00′48″ з. д. / 19.931944° с. ш. 71.013333° з. д.19.931944, -71.013333.
крайна южна точка – 17°28′14″ с. ш. 71°38′28″ з. д. / 17.470556° с. ш. 71.641111° з. д.17.470556, -71.641111, остров Алто Вело.
крайна западна точка – 18°37′25″ с. ш. 72°00′27″ з. д. / 18.623611° с. ш. 72.0075° з. д.18.623611, -72.0075, на границата с Хаити.
крайна източна точка – 18°35′52″ с. ш. 68°19′23″ з. д. / 18.597778° с. ш. 68.323056° з. д.18.597778, -68.323056, нос Енганьо, на брега на протока Мона.

Релеф, полезни изкопаеми

Централните части на Доминиканската република са заети от планината Кордилера Сентрал, изградена предимно от кристалинни скали. Тук се издига връх Дуарте (3098 m), най-високата точка на страната и на целия остров Еспаньола. На юг от нея се простира Централната равнина и низината Асуа, дренирани от река Сан Хуан. Далеч на югозапад лежи обкръжената от планини дълбока падина с езерото Енрикильо, дъното на която е на -44 m под морското равнище. Между планината Кордилера Сентрал на юг и крайбрежния варовиков хребет Кордилера Септентрионал (с височина до 1249 m) на север са разположени низините на реките Яке дел Норте (на запад) и Юна (на изток) – т.нар. долина Вега Реал. В най-източната част се простира високият до 701 m хребет Кордилера Ориентал, южно от който е разположена най-обширната равнина в страната. Най-важните полезни изкопаеми в Доминиканската република са боксити, никел, злато, желязна руда, сол и гипс.^[1]

Климат, води

Климатът на сраната е тропичен, пасатен. Средните месечни температури в равнините са от 25 до 27°С. Годишната сума на валежите варира от 2000 mm по североизточните, наветрени склонове на планините, до 1000 mm по подветрените склонове и във вътрешните райони. Много често през пролетта и есента страната е подложена на силни урагани. Реките на Доминиканската република са предимно къси, бурни, с множество бързеи и прагове. Най-големите са: Яке дел Норте (296 km), Артибонит (240* km, по-голямата част от течението ѝ е в Хаити), Яке дел Сур (183 km), Осама (148 km), Каму (143 km), Юна (138 km). В югозападната част, в криптодепресия, на -44 m н.в. е разположено голямото езеро Енрикильо (375 km²).^[1]

Почви, растителност

Влажните североизточни планински склонове са заети от смесени вечнозелени тропически гори с ценни дървесни видове (махагоново, кампешево дърво и др.), които са развити върху кафеникаво-червени латеризирани и планински кафеникаво-червени почви. В по-сухите райони са развити листопадни гори, савани и храсталаци върху червени латеритни почви.^[1]