Той е син на граф Вилхелм I фон Нойенар-Лимбург-Бедбург (* ок. 1447; † 1497/1501),[1] господар на Бедбург, и съпругата му богатата наследничка Валбурга фон Мандершайд-Шлайден (* 1468; † 1530/35), господарка на Шлайден, дъщеря на граф Куно I фон Мандершайд-Кроненбург-Нойербург († 1489) и Валпургис фон Хорн († 1476).
Баща му умира през 1497 г. и малолетният Вилхелм II има опекуни.[2] Майка му се омъжва втори път на 7 декември 1502 г. за Фридрих фон Егмонт, граф на Бюрен и Леердам († 1521).
От Карл V (1500 – 1558) Вилхелм II фон Нойенар получава през 1518/1519 г. подарък от 2000 златни гулдена за помагането му като наследствен дворцов майстер при изборите му за римско-немски крал.[6]
Неговият тъст Вилхелм му дава на 20 март 1519 г. Графство Мьорс също господствата Родемахерн и Болхен (Boulay-Moselle). Собствеността на Родемахерн обаче е спорна между графовете фон Вид/Нойенар и маркграфовете фон Баден-Баден.
Вилхелм II фон Нойенар често е на дипломатически мисии за император Карл V и Курфюрство Саксония. През октомври/ноември 1531 г. той и юлих-клевският канцлер Йохан Гхогреф († 1554) по нареждане на херцог Йохан III фон Юлих-Клеве-Берг († 1539) са дванадесет дена в дипломатическа мисия в двора на английския крал Хенри VIII (1491 – 1547).
Деца
Вилхелм II фон Нойенар и Анна фон Вид-Мьорс имат децата:[9][10]
Херман фон Нойенар Млади (* 1514; † 4 декември 1578), граф на Нойенар и Мьорс, господар на Бедбур, женен на 16 юли 1538 г. за Магдалена фон Насау-Диленбург (* 6 октомври 1522; † 18 август 1567), полусестра на Вилхелм Орански, дъщеря на граф Вилхелм „Богатия“ фон Насау-Диленбург (1487 – 1559) и първата му съпруга Валбурга д' Егмонт (1490 – 1529)
Анна Валбурга фон Нойенар-Бедбур (* 1522; † 25 май 1600), наследничка 1578 г. на брат си, омъжена I. на 29 януари 1546 г. за Филип IV де Монморанси-Нивел, граф на Хорн и Алтена (1518/1526 – 5 юни 1568, екзекутиран в Брюксел), II. пр. 4 юли 1575 г. за граф Адолф фон Нойенар, бургграф на Кьолн (1554 – 1589)
Литература
Carl Adolph Cornelius: Briefwechsel zwischen Herzog Johann Friedrich von Sachsen und Graf Wilhelm von Nuenar in den Jahren 1529 bis 1536. In: Zeitschrift des Bergischen Geschichtsvereins 10 (1874), S. 129 – 158 (Digitalisat bei OpenLibrary); ders.: Briefwechsel zwischen Kurfürst Johann Friedrich von Sachsen und Graf Wilhelm von Neuenahr in den Jahren 1533 bis 1536. In: Zeitschrift des Bergischen Geschichtsvereins 14 (1878), S. 109 – 136 (Digitalisat, OpenLibrary
Carl Hirschberg: Wilhelm von Neuenahr. In: Geschichte der Grafschaft Moers. August Steiger, Moers 1892, S. 70 – 76 (Digitalisat der Universitäts-und Landesbibliothek Düsseldorf)
Nicole Kuropka: Wilhelm von Neuenahr († 1553). Ein vergessener Botschafter der Reformation. In: Monatshefte für Evangelische Kirchengeschichte des Rheinlandes. 52, 2003, S. 49 – 65.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VII, Tafel 141.
Източници
↑Hermann von dem Busche: De illustris et Generosi nouaquilae Comitis Guilhelmi obitu, ad Hermannum et Guilhelmum filios … hendecasyllabi, Nikolaus Caesar, Köln o. J. [1518].
↑Vgl. Erbteilungsvertrag der Walburg von Manderscheid und ihrer Verwandten vom 24. Juli 1499; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (110.28.00 Reichsgrafschaft Schleiden, Urkunden Nr. 86); Urkunde vom 17. Juni 1505; Landesarchiv NRW Abteilung Westfalen Münster (Grafschaft Tecklenburg – Rheinische Urkunden, Nr. 91).
↑Georg Rüxner/Jörg Rixner alias Rugen alias Jerusalem, Herold von Brandenburg, in: Heinrich Christian von Senckenberg: Sammlung von Ungedruckt-und raren Schriften, Zu Erläuterung Des Staats-des gemeinen bürgerlichen und Kirchen-Rechts, Bd. I. Johann Friedrich Fleischer, Frankfurt am Main 1745, S. 164 (Google-Books).
↑Friedrich Everhard von Mering, Ludwig Reischert: Zur Geschichte der Stadt Köln am Rhein. Band II. Johann Wilhelm Dietz, Köln 1838, S. 314.
↑Urkunde vom 20. April 1508. In Theodor Joseph Lacomblet: Urkundenbuch für die Geschichte des Niederrheins, Band IV. Gustav Hermann Voß, Düsseldorf 1858, S. 613.
↑Vgl. André-Joseph-Ghislain Le Gay: Négociations diplomatiques entre la France et l'Autriche. Band I. Imprimerie Royale, Paris 1845, S. cxlv (Google-Books).
↑Vgl. Prozessakten 1606 – 1619, darin: Auszug aus dem Ehevertrag, 1518; Landesarchiv NRW Abteilung Rheinland Duisburg (Reichskammergericht 291, Az.: B 635/2644); Kopie im Staatsarchiv Mons (BE-A0524.440 – 1809).