Вера

Вижте пояснителната страница за други значения на Вера.
Вера
(на немски: Werra)
Сливането на реките Фулда (вдясно) и Вера (влява) и началото на река Везер
Сливането на реките Фулда (вдясно) и Вера (влява) и началото на река Везер
50.4995° с. ш. 10.9648° и. д.
51.4213° с. ш. 9.6479° и. д.
Изворът и устието на река Вера в Германия
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Германия
Дължина300 km
Водосб. басейн5497 km²
Отток50,3 m³/s
Начало
Мястоплан. Тюринген Валд
Координати50°29′58.2″ с. ш. 10°57′53.28″ и. д. / 50.4995° с. ш. 10.9648° и. д.
Надм. височина769 m
Устие
МястоВезер → Северно море
Координати51°25′16.68″ с. ш. 9°38′52.44″ и. д. / 51.4213° с. ш. 9.6479° и. д.
Надм. височина117 m
Вера в Общомедия
Карта на река Везер и нейните притоци

Вера (на немски: Werra) е река в Германия (провинции Тюрингия, Хесен и Долна Саксония), дясна съставяща на Везер, от басейна на Северно море. Дължина 300 km, площ на водосборния басейн 5497 km².[1]

Географска характеристика

Река Вера води началото си от извор-чешма, на 769 m н.в., на югозападния склон на планината Тюрингер Валд, на 10 km североизточно от градчето Айсфелд, в южната част на провинция Тюрингия. По цялото си протежение тече в тясна долина с множество меандри, врязана дълбоко във варовиковите пясъчници на Средногерманските нископланински масиви. При град Мюнден (провинция Долна Саксония), на 117 m н.в., се съединява с идващата отляво река Фулда и двете заедно дават началото на голямата река Везер, вливаща се в Северно море.[1]

Водосборният басейн на Вера обхваща площ от 5497 km², което представлява 12,0% от водосборния басейн на Везер. Речната ѝ мрежа е двустранно развита, но притоците ѝ са предимно къси и маловодни. На запад водосборният басейн на Вера граничи с водосборния басейн на река Фулда (лява съставяща на Везер), на север – с водосборния басейн на река Алер (десен приток на Везер), на североизток – с водосборния басейн на река Елба, а на юг и югозапад – с водосборния басейн на река Рейн (от басейна на Северно море).

Основни притоци: леви – Фелда (42 km, 217 km²), Улстер (57 km, 421 km²); десни – Хьорсел (55 km, 784 km²).[1]

Везер има предимно дъждовно подхранване с пролетно пълноводие и лятно маловодие, по време на което характерно явление са епизодичните прииждания на реката в резултат на поройни дъждове във водосборния ѝ басейн. Среден годишен отток в долното течение 50,3 m³/sec.[1]

Стопанско значение, селища

Фулда е плавателна за плиткогазещи речни съдове на 599 km от устието си. Долината на реката е по-слабо заселена в сравнение с останалите речни долини на Германия, като най-големите селища са градовете: Хилдбургхаузен, Майнинген, Бад Залцунген, Ешвеге, Мюнден.[1]

Вижте също

Източници

  1. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Верра, т. 4, стр. 545

Литература

  • Fritz Kühnlenz: Erlebnisse an der Werra. Heimatgeschichtliche Wanderungen. Greifenverlag, Rudolstadt 1973.
  • Bernhard Hänsel: Frühe Bronzeschwerter zwischen Karpatenbecken und dem Werra-Tal. in: Studia Antiquaria. Festschrift für N. Bantelmann zum 60. Geburtstag. Universitätsforsch. Prähist. Arch. Bd 63. Habelt, Bonn 2000, 31 – 41. ISBN 978-3-7749-2984-5
  • Manfred Lückert: Die Werra. Landschaft und Leben am Fluss zwischen Thüringer Wald und Hann. Münden., Verlag Rockstuhl, Bad Langensalza, 2. Auflage 2007. ISBN 978-3-938997-26-0