Валерий Брошин

Валерий Брошин
Лична информация
Роден
Валерий Викторович Брошин
19 октомври 1962 г.
Починал5 март 2009 г. (46 г.)
Ръст172 см
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980 – 1985
1986 – 1991
1992
1992 – 1993
1993
1994
1994
1995
1997 – 1998
1999
2000
2001
Зенит Ленинград
ЦСКА Москва
Куопио ПС
Бадахос
Русия ЦСКА Москва
Апоел Кфар Сава
Макаби Петах Тиква
Зенит Санкт Петербург
Туркменистан Копетдаг
СКА Ростов
Ника Москва
Гомел
107
176
20
16
28
7
6
10
?
14
?
23
(15)
(34)
(5)
(3)
(5)
(0)
(0)
(0)
(?)
(1)
(?)
(2)
Национален отбор
1987 – 1990
1997 – 1998
СССР
Туркменистан Туркменистан
3[1]
11
(0)
(1)
Треньор
2001 – 2002
2005 – 2006
Гомел (играещ треньор)
Ника Москва (асистент)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Валерий Брошин (на туркменски: Waleriý Broşin; на руски: Валерий Брошин) е съветски, руски и туркменски футболист и треньор. Част от тима на ЦСКА Москва, спечелил последния шампионат на СССР през 1991 г. Има 3 мача за националния отбор на СССР.

През 2009 г. Брошин умира от рак на 46-годишна възраст.

Кариера

Юноша е на известната ленинградска школа „Смена“. През 1980 г. е забелязан от треньора Юрий Морозов, който го кани в състава на Зенит Ленинград. Под ръководството на Морозов креативният халф си пробива път в тима на „синьо-белите“, а през 1984 г., вече под ръководството на Павел Садирин става шампион на СССР. Скоро след това обаче поради проблеми с дисциплината Брошин получава наказание да не играе футбол в продължение на 2 години.[2]

През 1986 г. Морозов придърпва Брошин в ЦСКА (Москва), намиращ се тогава в Първа лига. Морозов успява да реорганизира състава и да спечели промоция обратно във Висшата лига на СССР. След като „армейците“ изпадат повторно и начело на тима застава Павел Садирин, Брошин става основен футболист в един млад колектив. Заедно с Игор Корнеев и Владимир Татарчук в центъра на полузащитата, Валерий помага на тима да спечели Първа лига през 1989 г. с убедителна преднина пред конкуренцията. През 1990 г. отборът печели сребърните медали в съветския шампионат, а през 1991 г. завоюва последната титла на Съюза и Купата на страната. През 1991 г. е избран от феновете на ЦСКА за футболист на сезона в клуба.

След разпада на СССР преминава във финландския Куопио ПС, където записва 20 мача и 5 гола. През лятото на 1992 г. следва трансфер в испанския Бадахос. Въпреки потенциала си, Брошин има проблеми с травми и записва едва 16 мача в Сегунда дивисион. След като се проваля в Испания, се завръща за кратко в ЦСКА Москва до края на сезон 1993, като помага на тима да не изпадна от Висшата лига на Русия. Следва трансфер в Израел, където обаче напуска, след като 3 месеца не получа заплати. В началото на 1994 г. подписва договор за 1 сезон с ЦСКА и изиграва 22 мача в шампионата. Поради напредналата футболна възраст обаче контрактът не е подновен.

През 1995 г. се завръща в Зенит, но се задържа в тима около половин сезон. Завръща се във футбола през 1997 г. в състава на Копетдаг (Ашхабат) и получава туркменско гражданство.

Национален отбор

Той има 3 мача за националния отбор на СССР и участва във финалите на Световното първенство през 1990 г. По-късно той получава туркменско гражданство, за да може да играе в националния отбор на Туркменистан (1997 – 1998).

Треньорска кариера

Брошин е старши треньор на Ника Москва през сезон 2005/06.

Отличия

Отборни

Зенит Ленинград
ЦСКА Москва
Копетдаг
  • Шампионат на Туркменистан: 1997/98
  • Купа на Туркменистан: 1997

Източници

Външни препратки


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Брошин, Валерий Викторович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​