Той е най-големият син на фрайхер Райнхард фон Геминген-Хорнберг „Учения“ (1576 – 1635) и първата му съпруга Анастасия фон Хелмщат (1579 – 1614), дъщеря на Еразмус фон Хелмщат († 1584) и Анна Агнес фон Фенинген († 1608). Баща му се жени втори път 1616 г. за Регина Блик фон Ротенбург (1597 – 1620) и трети път 1624 г. за Розина Мария фон Хелмщат († 1645). Брат е на Ханс Кристоф фон Геминген-Хорнберг († 1646) и Волфганг (1610 – 1658). Вайпрехт наследява Хорнбург, брат му Ханс Кристоф получава Михелфелд, брат му Волфганг получава Опенхайм.
След смъртта на майка му Вайпрехт е възпитаван от пфарер Вайнман в Бракенхайм. Вайпрехт и братята му учат в Щутгарт в Paedagogium illustre. Заедно с брат му Волфганг (1610 – 1658) той следва в университетите в Тюбинген и Лайден. Той следва геология, астрономия и изкуство, освен това той научава италиански, френски и испански. След следването му той пътува, но се връща при болния си баща. След това той влиза в регимента на граф фон Цилнхардт и след това е при граф Крафт фон Хоенлое, генералният губернатор на швабския и франкския рицарски окръг. След битката при Ньордлинген 1634 г. той напуска военната служба, за да се грижи за пострадалата си собственост през Тридесетгодишната война. След смъртта на баща му 1635 г., от когото наследява Хорнберг, той е избран за рицарски съветник на рицарския кантон Крайхгау и на рицарския кантон Оденвалд, от 1654 г. той е хауптман на кантон Оденвалд. През 1675 г. той наследява Рапенау с Трешклинген от Еберхард фон Геминген (1628 – 1675).
Той получава удар през 1678 г. и умира след две години в замък Хорнберг. Той е погребан в църквата на Некарцимерн.
След смъртта му синовете му първо управляват заедно и през 1688 г. се разделят.[1]
Фамилия
Вайпрехт фон Геминген се жени 1639 г. за Анна Бенедикта фон Геминген-Фюрфелд (* 14 юли 1614, Ешенау; † 25 октомври 1647, Хорнберг), дъщеря на Фридрих фон Геминген-Фюрфелд (1587 – 1634) и Анна Сибила Грек фон Кохендорф (1594 – 1671).[2] Те имат пет деца:[3][4]
Ерфо фон Геминген-Хорнберг (1641 – 1688), женен за Мария Розамунда фон Либенщайн
Вайпрехт фон Геминген (* 3 ноември 1642, Хорнберг; † 2 август 1702, Хайделберг), господар на Хорнберг, женен на 1 октомври 1681 г. за графиня Естер Катарина фон Гайерсберг-Остербург (* 1 октомври 1655, Регенсбург; † 3 юни 1689, Хайделберг)
Уриел фон Геминген (* 25 март 1644, замък Хорнберг; † 31 май 1707), господар в Рапенау, женен за Естер Нотхафтин фон Хохберг († 1734)
Райнхард фон Геминген (* 21 декември 1645, Некарцимерн; † 29 юли 1707, Базел), фрайхер Геминген-Хорнберг, женен на 1 маи 1673 г. в замък Хорнберг за Мария Елизабета фон Найперг (1652 – 1722)
Еберхард фон Геминген-Хорнберг (1647 – 1648)
Вайпрехт фон Геминген-Хорнберг се жени втори път 1649 г. за фрайин Катарина фон Хоенфелд (* 27 декември 1608; † 20 януари 1665, Хорнберг), дъщеря на фрайхер Лудвиг фон Хоенфелд и Клара фон Найдек.[5] Te imat dve deca:
Лудвиг Фридрих фон Геминген-Хорнберг (*/† 1650)
Клара Анастасия он Геминген-Хорнберг (1651 – 1732), омъжена за Георг Фридрих фон Шмидберг; тя става дворцова майстерка на принцеса Хедвиг София Датска
Вайпрехт фон Геминген-Хорнберг се жени трети път за Сабина фон Волмарсхаузен. Те нямат деца.
Литература
Kurt Andermann: Burg Hornberg über dem Neckar. Neckarzimmern 1997.
Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherren von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 254 – 256.
Anne und Helmut Schüßler: Treschklingen – Vom ritterschaftlichen Kraichgaudorf zum Stadtteil von Bad Rappenau. Stadt Bad Rappenau, Bad Rappenau 2004, ISBN 3-936866-02-3, S. 46.
Walter von Hueck: Stammfolge des Geschlechts der Freiherren von Gemmingen, Limburg an der Lahn 1966
Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
Jaarboek Centraal Bureau voor Genealogie. 1978 269
Genealogisches Handbuch des Adels, Freiherrliche Häuser. 1966A 158
Източници
↑Emil Künzel: Die Freiherren von Gemmingen(-Hornberg) in Bad Rappenau, in: Bad Rappenauer Heimatbote 8, 1996, S. 8.
↑Leopold Nedopil: Deutsche Adelsproben aus dem Deutschen Ordens-Central-Archive, Band 1, 1868, S. 288.