Цъфти през месеците май-август[4] (по други сведения - юни - юли),[5] а узрява през септември - октомври. Миризмата на растението е неприятна.[6]
Има дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено достига от 50 см. до 1 – 2 м. височина, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла и шуплеста сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с предлистници, представляващи 9-11 (5-13) продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени листчета. Цветовете са бели или бледорозови. Имат бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е черен, тип "ягода" и е сферичен, 4 – 6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, блястящ, сочен с 3-4 костилки, дълги до 3 mm.
Бъзакът може лесно да се сбърка с растението бъз, което е значително по-опасно (зрелите плодове, както на черния, така и на червения бъз съдържат отровни семена).[7] Основните разлики се състоят в следните неща:
Бъзакът е храстовиден и достига до 2 метра височина, докато бъзът достига до 7 – 8 м височина и е дърво.
Бъзакът цъфти през юли-август, докато бъзът по-рано – през май-юни.
Плодчетата на бъзака са насочени нагоре, на бъза висят надолу.
Приложение
Освен като хранително и лечебно (за подобни цели плодовете се берат напълно узрели - към август-септември, като цяло съплодие и се полагат грижи да не се запарват)[8], бъзакът може да бъде полезен и като инцектицидно и медоносно растение.[9]
Растението се използва от дълбока древност при много и различни заболявания. В билкарството се използва плодът (Fructus Ebuli) и коренът (Radix Ebuli), а по-рядко и цветовете (Flores Ebuli). От листата може да се прави чай - при чревни колики.[10]
Плодовете съдържат антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчена и винена киселина, дъбилни вещества, смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни. Използват се зрелите плодове, чийто сок не е отровен, прави се студен извлек. Гъст екстракт от плодовете може да се използва при безапетитие, анемия, отпадналост, а местно втриване върху кожата - при ухапване от насекоми, при хемороиди и ревматизъм. Плодовете на бъзака могат да предизвикат при децата гадене и повръщане.
Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара, при съотношение 5-10 гр. билка на 300-400 мл.вряща вода). В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.
Растението има и диуретично и антимикробно действие и потогонно действие. При трудно уриниране и за изпотяване се прави запарка от цветовете, също при съотношение 5-10 гр. билка на 300-400 мл.вряща вода. Пие се по една кафена чашка 3 пъти дневно. Цветовете съдържат незначително количество етерично масло, цианогенен гликозид и захари.
Източници
↑Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
↑Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
↑Senica, M; Stampar, F; Veberic, R; Mikulic-Petkovsek, M (2016). "The higher the better? Differences in phenolics and cyanogenic glycosides in Sambucus nigra leaves, flowers and berries from different altitudes". Journal of the Science of Food and Agriculture. 97 (8): 2623–2632. doi:10.1002/jsfa.8085. PMID 27734518. Отрови в дървото бъз.
↑Асенов, Ив., Ч. Гусев, Г. Китанов, Ст. Николов, Т. Петков. 1998. Билкосъбиране. Билер. София.
↑Делипавлов & кол., 2003. Определител на растенията в България. Аграрен университет. Пловдив.
