Първите сведения за град Бучач са от 1260 г. След образуването на Жечпосполита през 1569 г. става важен търговски център на пътя, свързващ Полша с Османската империя. По време на въстанието на Богдан Хмелницки успешно се защитава срещу казаците и в него се заселват много еврейски бежанци от съседните области. След Първата подялба на Полша през 1772 г., заедно с останалата част от Галиция, е присъединен към Австрия.
Бучач е окупиран от германските войски на 7 юли1941 г. През следващите няколко години почти цялото еврейско население на града е избито, главно в концентрационния лагер Белжец или в околностите на града. В края на войната в Бучач остават около 100 евреи, които се изселват, повечето в Израел. След превземането на града от съветските войски през 1944 г. поляците също са принудително изселени.
