Той е най-малкият син на граф Йохан II фон Бентхайм († 1333) и съпругата му Матилда фон Липе († 1366), дъщеря на Симон I († 1344), господар на Липе, и Аделхайд фон Валдек († 1339/1342).[2] Брат е на Симон I (1317 – 1344), 1333 граф на Бентхайм, Ото III (1324 – 1379), 1344 граф на Бентхайм, отказва се 1364, Кристиан (1324 – 1401), каноник в Кьолн, Елизабет (1324 – 1372), абатиса на Хеерсе. Сестра му Хедвиг († сл. 1371) е омъжена пр. 7 март 1347 за Евервин IV фон Гьотерсвик († 1378). Майка му е сестра на Бернхард, княжески епископ на Падерборн (1321 – 1341)
През 1364 г. Бернхард I става управляващ граф след отказа на брат му Ото III. На 2 октомври 1370 г. той се жени за Перонета фон Щайнфурт (* ок. 1359; † сл. 29 септември 1404), дъщеря на Балдуин III фон Щайнфурт (†1394/5) и втората му съпруга Мехтилд фон Аркел († сл. 1376), вдовица на Вилхелм V фон Хорн († сл. 1357), дъщеря на Ян фон Аркел († 1359/1360) и Ирмгард фон Клеве († 1362).[3] Бракът е бездетен.[4]
Бернхард I умира 1421 г. без наследници. Ебервин I фон Бентхайм († 1454) наследява Бентхайм. Неговите наследници се разделят на линиите Бентхайм-Щайнфурт и Бентхайм.
Литература
Steffen Burkert, Die Grafschaft Bentheim – Geschichte und Gegenwart eines Landkreises. Verlag Heimatverein Grafschaft Bentheim e. V., Bad Bentheim 2010.
Peter Veddeler, Die territoriale Entwicklung der Grafschaft Bentheim bis zum Ende des Mittelalters. (Studien und Vorarbeiten zum Historischen Atlas von Niedersachsen, H. 25), Göttingen 1970.
