Картината се отличава по-специално с точна перспективна проекция, определяща характеристиката на епохата на Ренесанса. Рафаело научава перспективата от Леонардо, чиято роля на Платон е централна в картината. Темите на картината, като прераждането на древногръцката философия и култура в Европа (заедно с работата на Рафаело) са вдъхновени от индивидуалните занимания на Леонардо в театъра, инженерството, оптиката, геометрията, физиологията, анатомията, историята, архитектурата и изкуството.[1]
Атинската школа се счита за една от най-известните творби на Рафаело и е описана като „шедьовърът на Рафаело и перфектното въплъщение на класическия дух на Ренесанса“.[2]
