Атанас Нивички

Атанас Нивички
български революционер
Роден
1860 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.
Семейство
ДецаДимитър Нивичанов
Атанас Нивички в Общомедия

Атанас Цонев, известен като Нивички, Нивичански, Брадата или Фратер Атанас,[1][2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Биография

Четата на Атанас Нивички (вторият стоящ от дясно).

Роден е в 1860 година[4] в струмишкото село Нивичино, тогава в Османската империя.[3] Той е един от първите членове на ВМОРО, тъй като се присъединява още през 1895 година, когато се полагат основите на организацията в Струмишко и други райони.[5] Поддържа връзки с лидерите на организацията Гоце Делчев, на когото е доверен човек, Дамян Груев, Георче Петров и много войводи, тъй като е дългогодишен началник на Нивичино, един от най-важните пунктове на организацията за прекарване на оръжие и хора от България за Македония.[5][6][7] Участва в много сражения с османски войски в Струмишко.[6] Лежи 7 месеца в османски затвор.[5]

Участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 година, като двете отвлечени жени са освободени при него и той получава прякора Фратер Атанас.[8]

След като Вардарска Македония попада в Кралство Сърбия, продължава да се занимава с „националното дело“. Лежи 10 месеца в сръбски затвор. Успява да опази революционното знаме.[5]

На 26 февруари 1943 година, като жител на Струмица, подава молба за българска народна пенсия,[3] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]

Оценки

Михаил Герджиков пише за Атанас Нивички:

„ ...Бай Атанас Невичански, има заслуги, че не пропусна ни един върховист през своя пункт. Той имаше силно влияние над селяните; той ходеше сам, беше човек умен, ловък, хитър, но благороден, честен.[9] “

Аргир Манасиев пише:

„ Дядо Атанас бе нелегален и постоянно се навърташе около селото си. Която и чета да преминеше, той ѝ бе на услугите. Минаваше за доверен човек на Гоце Делчев и бе сред първите негови ятаци.[10] “

Струмишкият деец Васил Драгомиров пише:

„ Дядо Атанас беше от с. Нивичани. Псевдонима на селото беше „Порт Артур“. Много се мъчиха върховистите да нахлуят оттам в Струмишко, но не им се удаде. Дядо Атанас не ги допусна да доближат до неговия район, камо ли да влезнат в Нивичани.[11] “
  • Животописна бележка за Атанас Нивички от Панде Куюмджиев, Тома Гърчев и Панде Мазнейков, 22 февруари 1943 година
    Животописна бележка за Атанас Нивички от Панде Куюмджиев, Тома Гърчев и Панде Мазнейков, 22 февруари 1943 година
  • Удостоверение на Атанас Нивички от струмишката Илинденска организация, подписано от председателя Панде Куюмджиев, 15 март 1943 година
    Удостоверение на Атанас Нивички от струмишката Илинденска организация, подписано от председателя Панде Куюмджиев, 15 март 1943 година
  • Удостоверение на Атанас Нивички от Василевската община, 22 март 1943 година
    Удостоверение на Атанас Нивички от Василевската община, 22 март 1943 година
  • Молба от Атанас Нивички за отпускане на народна пенсия, 26 март 1943 година
    Молба от Атанас Нивички за отпускане на народна пенсия, 26 март 1943 година
  • Бележка за отпускането на народна пенсия на Атанас Нивички, 28 юни 1943 година
    Бележка за отпускането на народна пенсия на Атанас Нивички, 28 юни 1943 година

Бележки

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12, 99.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 80. 92.
  3. ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 45.
  4. ↑ Към 26 февруари 1943 година е на 83 години.
  5. ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 46.
  6. ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 12.
  7. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 326-327.
  8. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 369
  9. ↑ Милетичъ, Любомир. I. Въ Македония и Одринско ― Спомени на Михаилъ Герджиковъ. II. Първиятъ комитетъ на ВМРО ― Спомени на д-ръ Христо Татарчевъ, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София - Печатница П. Глушковъ - 1928, Материали за историята на македонското освободително движение, книга IX, стр. 24 - 25.
  10. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 369.
  11. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 167–168.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“