Асеново (област Велико Търново)

За другите български села с това име вижте Асеново (пояснение).

Асеново
България
43.2803° с. ш. 26.0219° и. д.
Асеново
Област Велико Търново
43.2803° с. ш. 26.0219° и. д.
Асеново
Общи данни
Население857 души[1] (15 март 2024 г.)
23,1 души/km²
Землище37.105 km²
Надм. височина175 m
Пощ. код5159
Тел. код06165
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ00730
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Стражица
Йордан Цонев
(Партия Нова България; 2021)
Кметство
   кмет
Асеново
Никола Павлов
(ГЕРБ)

Асѐново е село в Северна България, община Стражица, област Велико Търново.

География

Село Асеново се намира на около 7 km североизточно от общинския център град Стражица и 40 km в приблизително същата посока от областния център Велико Търново. В голяма част от землището си граничи със землища на села от област Търговище. Общата площ на землището е около 3700 ha, около 1/3 от които са гори. Селото е разположено в неголяма котловина, отворена на юг. Простира се в направление северозапад – югоизток на около 2,5 km. Теренът му е силно нагънат и раздвижен, с малко източници на вода. Южно от селото тече Голяма река.

До най-южния край на селото има два съседни малки местни язовира (микроязовира) – по-големият с площ 3 – 3,5 ha, а по-малкият – около 0,5 ha.[2]

Селото е на благоприятно място за живеене. Климатът е умереноконтинентален, валежите са умерени през цялата година. През лятото температурите достигат +32 °C, а през зимата до -10 °C. Почвите са подходящи за отглеждане на всякакъв вид зърнени култури, плодове и зеленчуци.

В периода от февруари 1986 г. до февруари 1987 г. районът е обект на над 1300 земни труса, най-силни от които са на 21 февруари и 7 и 18 декември 1986 г.[3] Големи разрушения в село Асеново причинява на 7 декември 1986 г. земетресението с магнитуд 5,7, известно като „стражишкото земетресение“.

Общински път, минаващ откъм юг покрай Асеново, го свързва на югозапад със Стражица, а на югоизток – покрай спирка Асеново на железопътната линия София-Горна Оряховица-Варна – със селата Мирово и Манастирица.

Населението на село Асеново[4], наброявало 2102 души към 1934 г., намалява на 798 към 1992 г. и 687 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 636 лица, за 278 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 298 – към „турска“, а останалата част не се самоопределят или не са отговорили. [5]

История

Според летописните книги Калъчлари (Асеново) е създадено през 1450 г. от скотовъдци и ловджии, около десетина семейства. „Къщите били осем, направени в земята, отгоре покрити с шума или слама и пръст и отстрани дупчици колкото око за прозорец. В много случаи вратата и коминът били източниците на светлина. За постелки и завивки им служели кожите на убити зверове. В средата на къщата се намирало огнището. Около селото им били нивите, които и сега служат за същата цел. Занятието им било отчасти земеделие, а повечето ловджийство и скотовъдство.“

На няколко пъти през годините селото се е измествало на около 4 – 5 km встрани от дотогавашното си местоположение. Предполага се, че причините за това са оскъдната паша, пресъхването на водните източници и двете големи чумни епидемии – през 1830 г. и 1856 г. Следите на изоставените села бързо са се заличавали. Това е лесно обяснимо, като се има предвид, че се отнася за малко селище със строежи от дърво, шума, слама и кал.

На сегашното си място Асеново съществува откъм 1700 г. Пръв се заселва турчинът Ибиш Заим. След него започват да се заселват и други турци и българи, и постепенно става голямо селище. На първото преброяване през 1880 г. жителите наброяват 1053 души, от тях 658 българи.

До 1890 година името на селото е Упчелии, а до 1965 – Асеньово.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Асеньово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

За Народно начално училище „Кирил и Методий“ – с. Асеново, Великотърновско се съхраняват в Държавния архив – Велико Търново документи (фонд 841) от 1895 г.[8] Като фонд 1432 в същия държавен архив се съхраняват документи от 1970 г. за Основно училище (ОУ) „Кирил и Методий“ – с. Асеново, Великотърновско.

През 1920-те години в селото за кратко съществува толстоистка колония.[9]

През 1949 г. в Асеново е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първа петилетка“[10], включено през 1959 г. в Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Червена звезда“ – с. Асеново (1959 – 1975)[11], впоследствие Клоново стопанство – с. Асеново при АПК „Път към комунизма“ – Стражица (1975 – 1989)[11], Колективно земеделско стопанство (КЗС) – с. Асеново, Великотърновско (1989 – 1992)[10] и – последно – КЗС в ликвидация (1992 – 1992)[10].

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[12]

Численост Дял (в %)
Общо 636 100,00
Българи 278 43,71
Турци 298 46,85
Цигани 0 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 45 7,07
Неотговорили 14 2,20

Обществени институции

Село Асеново към 2019 г. е център на кметство Асеново.[13][14]

В село Асеново към 2019 г. има:

Личности

Родени в Асеново

Източници и бележки

  1. www.grao.bg
  2. Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, област Велико Търново, община Стражица, с. Асеново, местност „Пенчовата чешма“ Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine. – към 2019 г.
  3. Енциклопедия „България“, том 6, стр. 496, Издателство на БАН, София, 1988 г.
  4. Справка за населението на с. Асеново, общ. Стражица, обл. Велико Търново
  5. Етнически състав на населението на България – 2011 г., Асеново, община Стражица
  6. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328 и 827.
  8. Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 841 Народно начално училище „Кирил и Методий“ – с. Асеново, Великотърновско
  9. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 47.
  10. а б в Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 538 Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Първа петилетка“ – с. Асеново, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя Посочените в скоби две години са на първия и на последния документи, съхранявани в Държавния архив за институцията със съответното наименование.
  11. а б Държавна агенция „Архиви“, Държавни архиви, Велико Търново, Списък на фондове от масив „C“, фонд 1172 Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Червена звезда“ – с. Асеново, Великотърновско, Промени в наименованието на фондообразувателя
  12. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  13. Справка за събитията а кметство Асеново, общ. Стражица
  14. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, Област Велико Търново, Кметство Асеново
  15. Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, област Велико Търново, община Стражица, Асеново[неработеща препратка]
  16. Детайлна информация за читалище „Просвета – 1905“
  17. Информационна карта за 2016 г., читалище „Просвета – 1905“
  18. Национален регистър на храмовете в Република България, Епархия Великотърновска, Духовна околия Горнооряховска, Асеново
  19. Български пощи, Пощенски станции, област Велико Търново, 5159 Асеново // Архивиран от оригинала на 2019-11-29. Посетен на 2020-01-04.
  20. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37