Аркадий Йосифович Ваксберг е роден на 11 ноември 1927 г. в Новосибирск, Сибирски край, РСФСР, СССР, в еврейско семейство. Завършва през 1952 г. Юридическия факултет на Московския държавен университет. Прави следдипломно обучение в Института по законодателство и сравнително право и получава докторска степен като защитава дисертация на тема „Издателско споразумение по съветско гражданско право“.[1][2][3][4][5]
Работи при адвокат Иля Брауде. Заедно с работата си пише съдебни есета публикувани в „Литературке“. Първата му книга „Автор в кино“ е издадена през 1961 г.
От 1973 г. работи във вестник „Литературная газета“. Същата година става член на Съюза на писателите на СССР. Член е на Съюза на кинематографистите и на Съюза на журналистите на СССР. Бил е заместник-председател на руския ПЕН център, Член е на Международния комитет по правата на човека „Писатели в затворите“.[1][2][3][4][5]
Във вестника публикува статии за корупцията засягащи острите проблеми на съветското общество, най-известните, от които са „Баня“ и „Екран“ по времето на Леонид Брежнев, както и по време на Перестройката. От 1996 г. е собствен кореспондент на „Литературная газета“ в Париж и колумнист.[1][2][3][4][5]
Биографичните книги, написани от Ваксберг, показват личността в историческия процес на фона на епохата. Автор е на много публицистични и литературни изследвания за видни съветски писатели като Максим Горки и Владимир Маяковски. Автор е на множество открития в съветските архиви, свързани с историята на СССР и международното комунистическо движение.[1][2][3][4][5]
Романът му „Отровите на Кремъл. От Ленин до Путин“ от 2007 г. е сборник от истории разказано с помощта на архивни документи и спомени на очевидци за индивидуалните политически убийства, извършени от съветските и постсъветските тайни служби в различни страни.
Автор е на множество сценарии за филми. Някои от произведенията му са драматизирани в пиеси, като пиесата „Двубоят на столетието“ по повестта „Поединок столетия: Димитров“.[1][2][3][4][5]
Аркадий Ваксберг умира след тежко и продължително заболяване в болница „Н. В. Склифосовски“ на 8 май 2011 г. в Москва, Русия.[6]
Дъщеря му Татяна Ваксберг е известна българска журналистка.
Преступник будет найден (1963) – разкази Престъпникът ще бъде открит : Разкази за криминалистиката, изд.: „Народна младеж“, София (1964), прев. Величко Гюров
Можно и нельзя (1964) Може и не може, изд.: „Народна младеж“, София (1966), прев. Борис Иванов
Наедине с собою (1966)
Подсудимого звали искусство: Очерки (1967) – очерци Времето произнася присъда, изд.: „Народна младеж“, София (1968, 1988), прев. Зоя Колева
У крутого обрыва: Очерки (1978) Венециански медальони, изд.: ОФ, София (1981), прев. Сергей Михалков (и послеслов)
Белые пятна (1987)
Ночь на ветру (1982) – разкази за дейци на съвременното чуждестранно изкуство Звезди : Театър, кино, естрада, изд.: „Народна младеж“, София (1986), прев. Магдалина Делиева-Младенова
Царица доказательств. Вышинский и его жертвы (1992) Царицата на доказателствата : Вишински и неговите жертви, изд. „Христо Ботев“ (1996), прев. Елеонора Тодорова
Нераскрытые тайны (1993)
Сталин против евреев (1995)
Гибель Буревестника. Горький: Последние двадцать лет (1999) Загадката Горки, литературен двуседмичник „Факел“ (1998) стр. 1948 – 1984, прев. Росица Бърдарска
Моя жизнь в жизни – в 2 тома (2000)
Валькирия Революции (2001)
Любовь и коварство. Театральный детектив (2007)
Из ада в рай и обратно. Еврейский вопрос по Ленину, Сталину и Солженицыну (2003)
Загадка и магия Лили Брик (2004)
Лаборатория ядов. От Ленина до Путина (2007) Отровите на Кремъл. От Ленин до Путин, изд.: „Сиела“, София (2007), прев. Татяна Ваксберг
Плешь Ильича и другие рассказы адвоката (2008) – сборник
Пиеси
Верховный суд: Хроника для театра (1983)
Екранизации
1976 Всего одна ночь – сценарист
1981 Штормовое предупреждение – сценарист, по „Смерч“
1981 Провинциальный роман – сценарист
1983 Средь бела дня… – сценарист
1985 Новоселье (Специальный корреспондент. Командировка первая) – сценарист по пиесата
1986 Птичье молоко – сценарист
1989 Опасная зона – сценарист, испълнител на главната роля
2005 Реприза – сценарист
2006 Про это, про поэта и про Лилю Брик – документален, сценарист
2006 Большой театр военных действий – документален, сценарист, 6 серии
