Господину Аристиди Маргарити,

Получихъ писмото ти подпечатано съ твоя печать. Разбрахъ съдържанието му, и благодаря за съветитѣ, които ми давашъ, но съжалявамъ, че не мога да се възползувамъ отъ тѣхъ, защото на менъ е много добре известенъ фалшивия пѫть, по който сте тръгнали. Научи, приятелю, че ние не можемъ да възприемемъ съветитѣ на всѣки проходящъ, а се водимъ отъ уставни принципи и идеи, които се одобряватъ отъ цѣлия цивилизованъ свѣтъ въ Европа, съ изключение на сегашнитѣ Атински „мѫдреци“. Тази Европа виждаме вече възприема и подържа нашата идея, тя явно осѫжда поведението, което държите Вий спрѣмо подетата отъ насъ борба срещу Турция. Желателно е да се вразумите, защото погрѣшния пѫть, който сте взели, да се съюзявате съ общия врагъ турчина, който преди нѣколко години само въ Тесалия изгорѣ църквитѣ, училищата и кѫщитѣ па даже и женитѣ ви плени, цѣла културна Европа не одобрява. Жалкото е, че сегашна Гърция, която нѣма нищо общо съ стара Елада, погуби истинскитѣ гърци и днесъ се управлява отъ туркофили хора, които милѣятъ за Абдулъ Хамидъ повече отколкото за принципитѣ: свобода, братство и равенство. Това ми заключение е правилно: целитѣ, които преследвате, и дѣлата, които вършите, подкрепватъ това. Трѣбва да помислите малко по-сериозно върху този въпросъ и да заработите, като истински патриоти. Поле за подобна дейность сѫществува доста широко: всичкитѣ села на югъ отъ Конско до Тесалия сѫ населени съ гърци. Помѫчете се да ги организирате по нашъ образецъ и престанете да деморализирате нашитѣ селяни съ скѫпи дарове, обещания и съ заплахитѣ на турската власть.

Иначе ще излѣзна отъ търпение това Ми се налага отъ организацията и съ чувствителна сила ще навлѣза не само въ съседнитѣ села, но^[4] ще стигна но ще стигна до Гребена, за да накажа турскитѣ вѣрни съюзници.

Не е обичай на В. М. О. Р. О. да се хвали предварително, но отъ опитъ и ти знаешъ нейната сила, - за това сѫ доказателство многобройнитѣ жертви, които вашитѣ чети до сега сѫ дали. Увѣрявамъ те, драги Аристиди, че при най-малкото предизвикателство, проявено отъ вашитѣ чети въ нашия районъ, вие ще изпитате суровостьта на българскитѣ македонски революционери, на които предварително съмъ увѣренъ — не ще можете да противодействувате ни за моментъ.

Приятелска и християнска длъжность ме заставя да ти пиша тия редове, за да ги имашъ предъ видъ за всѣка евентуалность, та въ бѫдеще предизвикателство да не става, за да не ни наричате убийци, когато въ сѫщность вие сте такива. Съ възмущение ние отхвърляме това прозвище, защото ние не сме малодушни да убиваме изъ засада. Ние се боримъ съ цѣлата империя - турската - съ развѣти знамена и миналата год. тя бѣше поставена въ недоумение цѣли четири месеца дали тя е господарь въ Македония или ние.

Изглежда, любезний приятелю, ти искашъ да замълчавашъ известни факти, които сѫ въ наша полза, или у тебъ е настѫпилъ нѣкой обратъ, за да не си въ състояние да видишъ патилата, които тегли нашия нещастенъ народъ отъ турчина, съ когото се сприятелихте. Горното ти пиша като на приятель и съмъ увѣренъ , че ще го прочетешъ съ особено внимание, следъ което се надѣвамъ ще тръгнешъ по правия пѫтъ.

Съ поздравъ твой искренъ приятелъ: К. Шкуртов

1 януарий 1905 г.

П. П. Новата година да ви докара ума. Или умъ или Св. Наумъ.

Сѫщи.^[5]