Името Ариел както и имената на четири други естествени спътника на Уран са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1852 г. по молба на Уилям Ласел,[1] който през 1851 г. открива Ариел и Умбриел. [2] Понякога Ариел бива наричана Уран-1.
Физически характеристики
Единственият апарат, изследвал Ариел, е Вояджър 2 по време на прехода си през урановата система през януари1986 г. Изследваноо е само осветеното от Слънцето южно полукълбо. Вояджър 2 прави най-близкото си преминаване покрай Ариел на 24 януари, когато преминава само на 127 000 km от спътника.[3]
Ариел се състои приблизително от 50% лед, 30 % силикатни скали и 20% замръзнал метан. За повърхността му са характерни зони с протичащи цикли на замръзване/размразяване. На повърхността почти липсват кратери и се смята, че спътникът е претърпял значимо геоложко събитие, довело до образуването на множество вериги от разломи, каньони и полета със замръзнала вода.
Учените разпознават следните геоложки забележителности на Ариел:
Ариел прилича на сатурновия спътник Диона. Те са много близки по размер, плътност и маса, като Ариел е с малко по-големи стойности по тези характеристики. И двата спътника най-вероятно са имали минала геоложка активност.
