PROFILPELAJAR.COM

Ариана 1
	Ариана 1
	Макет на Ариана 1 (Снимката е направена във „Френския музей по авиация и космонавтика“, Ле Бурж, Франция)
Данни за ракетата
Функция	Среднотоварна ракета носител
Производител	ЕКА
Страна	Европа
Размери
Височина	50 m
Диаметър	3,8 m
Маса	207 200 kg
Степени	4
Капацитет
Товар до НЗО	1400 kg
Товар до ГТО	1850 kg
История на изстрелванията
Статус	Изведена от експлоатация
Космодруми	ELA-1, Куру
Общо изстрелвания	11
Успешни	9
Неуспешни	2
Първи полет	24 декември 1979
Последен полет	22 февруари 1986
Забележителни товари	Джото
Първа степен
Двигатели	4 Викинг-2
Тяга	2771,940 kN
Импулс	281 s
Време на работа	145 секунди
Гориво	АДМХ/N2O4
Втора степен
Двигатели	1 Викинг-4
Тяга	720,965 kN
Импулс	296 s
Време на работа	132 секунди
Гориво	АДМХ/N2O4
Трета степен
Двигатели	1 HM7-A
Тяга	61.674 kN
Импулс	443 секунди
Време на работа	563 секунди
Гориво	LH2/LOX
Четвърта степен
Двигатели	1 Mage 1
Тяга	19.397 kN
Импулс	295 секунди
Време на работа	50 секунди
Гориво	HTPB (твърдо гориво)
	Ариана 1 в Общомедия

Ариана 1 е първата от ракетното семейство Ариана. Ракетата е конструирана с целта да извежда два телекомуникационни спътника едновременно, като по този начин се спестят пари. С нарастването на големината на спътниците, Ариана 1 отстъпва място на по-мощните ракети Ариана 2 и Ариана 3.^[1]

Характеристика

Ариана 1 е първата ракета носител разработена от ЕКА. Конструирана е за да замени ракета носител Европа. Разработването на ракетата започва през юли 1973 година.

С маса от 210 000 кг Ариана 1 може да издигне в геостационарна орбита един изкуствен спътник или два по-малки с общо тегло от 1850 кг.

Ариана 1 е три степенна ракета:

Първата степен е оборудвана с четири ракетни двигателя Викинг.
Втората има само един двигател Викинг.
Третата степен използва двигател с LH2 и LOX с тяга 7000 kgf (69 kN).

Тази конструкция се спазва до Ариана 4.

История на изстрелвнията

Първото изстрелване е на 24 декември 1979 г. и е успешно. Второто изстрелване обаче, е неуспешно и ракетата се взривява след отъкъсване от Земята. Следващите две изстрелвания са успешни. При следващия полет ракетата спира да функционира на седмата минута от изстрелването. След общ преглед на Ариана 1 следват 6 успешни полета.

На 2 юли 1985 г. успешно е изведена в орбита сондата Джото, която има за цел да изследва Халеевата комета при преминаването ѝ във вътрешната част на Слънчевата система.

С последния си единадести полет на 22 февруари 1986 Ариана 1 извежда в орбита спътникът SPOT.^[2]

№	Дата	Сериен номер	Товар	Тип товар	Забележки
1	24 декември 1979	L-01	CAT 1
2	23 май 1980	L-02	Firewheel / Firewheel Subsat 1, 2, 3, 4 / Amsat P3A / CAT 2	Научни и аматьорски радио сателити	Неуспех
3	19 юни 1981	L-03	Meteosat 2 / Apple / CAT 3	Метеорологичен / експериментален комуникационен сателит
4	20 декември 1981	L-04	MARECS 1 / CAT 4	Комуникационен сателити
5	10 септември 1982	L-5	MARECS B / Sirio 2	Комуникационни сателити	Неуспех
6	16 май 1983	L-6	ECS 1 / Amsat P3B (Oscar 10)	Комуникационен / аматьорски радио сателит
7	19 октомври 1983	L-7	Intelsat-5 7	Комуникационен сателит
8	5 март 1984	L-8	Intelsat-5 8	Комуникационен сателит
9	23 май 1984	V-9	Spacenet 1	Комуникационен сателит
10	2 юли 1985	V-14	Джото	Сонда за изследване на комети
11	22 февруари 1986	V-16	SPOT 1 / Викинг	Наблюдаване на Земята / магнитосферни изследвания

Източници

↑ Ariane 1,2,3 // Ariane 1. ESA, 4 май 2004. Посетен на 26 февруари 2012.
↑ Launch History // Ariane 1. Gunter's Space Page, 16 април 2009. Посетен на 26 февруари 2012.