Роден е на 3 март 1858 година в ресенското село Янковец, по спомените на роднина (според смъртния акт – в Ресен, а при постъпването си в Опълчението посочва Охрид), по това време в Османската империя.[1] Ранното си детство и юношество прекарва в родното си село и в Ресен, където отива да учи. След това отива в Цариград, по-късно е в Никопол.[1]
Постъпва в Българското опълчение на 29 април 1877 година. Служи във II дружина, IV рота. Отчислен е на 1 юли 1878 година.[1] За участието си във войната е награден е с редица ордени и медали.
След Освобождението остава в Княжество България. Живее в София, а след това, не по-късно от 1896 година, се установява във Варна. Изкарва прехраната си като собственик на три коня.[1]
Обявен е за почетен гражданин на Габрово на 7 февруари 1923 година заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.[2]
Последните живи опълченци на Варна: от ляво надясно Тодор Габаров, Иван Драганов Чернев, Калчо Вълков, Андрей Темелков, Стефан Николов, Георги Минков и Атанас Иванов. 3 март 1935 г.
В Музея на Възраждането, Варна се съхраняват снимки, направени по време на честванията за Трети март през 1935 година, на които той е заедно с други от последните останали опълченци във Варна: Тодор Габаров, Иван Драганов Чернев, Калчо Вълков, Стефан Николов, Георги Минков и Атанас Иванов.
↑ абвгдеБългарско опълчение 1877 - 1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 346, № II.728.15.
↑ абОбщина Габрово. Почетни граждани // gabrovo.bg. Посетен на 18 септември 2022.
↑Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 500 (№ 9270) и с. 501 (№ 9306)
.jpg)
