Ангелкови са български мияшки зографски род, по произход от малореканското село Гари, Дебърско, принадлежащ към Дебърската художествена школа.[1]
Първите представители на рода Ангелко и синът му Петър работили във втората половина на XVIII – началото на XIX век. Спас Петров и синът му Евтим Спасов работили във втората половина на XIX век. По-познато е творчеството на Андон Петров, автор на много икони в Струмишко, Радовишко и Винишко. Андон и Спас Петрови работят из Прилепско, Кавадарско и Мариово. С тях работят и синовете на Андон Димитър Донев, Георги Донев и Нестор Донев. В следващото поколение Андон (Доне) Георгиев Донев и Илия Димитров Донев също са образописци. Доне Георгиев до 1949 година продължава да работи във Вардарска Македония. Към 40-те години на XX век представители на рода продължават да рисуват – Кръсте Евтимов във Вардарска Македония и Илия Димитров в Шумен.[1]
| | | | | | | | | | | | | Ангелко | |
|
| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |
|
| | | | | | | | | | | | | Петър Ангелков | |
|
| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | Спас Петров | | | | | | | | | | Андон Петров |
|
| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | | | |
| | | | | | | Евтим Спасов | | | | | | | | | | Димитър Донев
(1856 — 1934) | | Георги Донев
(1862 — 1933) | | Нестор Донев
(1866 — 1926) |
|
| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |
| | | Кръсте Евтимов | | Ангелко Евтимов | | Илия Димитров | | Темелко Димитров | | Борис Димитров | | Андон Георгиев
(1896 — ?) | | Петко Георгиев | | Йордан Георгиев | | Богомил Георгиев | | Блажо Георгиев |
|
| | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | | |
| | | | | | | | | |
| | | Спас Кръстев | | Петър Кръстев | | Тома Кръстев | | | | | | | | | | | | | | | | | |
|
Бележки
