Ана Зегерс (на немски: Anna Seghers) е литературното име на германска писателка, авторка на произведения в жанра „съвременен роман“. Нейното име след брака, под което никога не е публикувала, е Нети Рейлинг Радвани (на немски: Netty Reiling Radvanyi).
Биография и творчество
Ана Зегерс е родена на 19 ноември1900 г. в Майнц, Германия, като единствено дете на еврейското семейство на Изидор Рейлинг (виден търговец на изкуство и антики) и Хедвиг Фулд. Учи в частно училище, а от 1910 г. в Девическата гимназия в Майнц. По време на Първата световна война съучениците създават група за оказване на помощ. Завършва гимназията в началото на 1920 г. През периода 1920-1924 г. учи в университетите на Хайделберг и Кьолнистория, история на изкуството и китаистика. През 1924 г. получава докторска степен по философия от Университета в Хайделберг с дисертация на тема „Евреите и юдаизма в творчеството на Рембранд“. През 1924 г. е публикуван разказът ѝ „Die Toten auf der Insel Djal“ в коледното издание на списание „Франкфурт Цайтунг“ под псевдонима Ана Зегерс (по името на холандския художник Херкулес Зегерс).
В Хайделберг се запознава и на 10 август 1925 г. се омъжва за Ласло Радвани (с псевдоним Йохан Лоренц Шмит), унгарски социолог и икономист, комунист. Имат две деца – Петер (р. 1926) и Рут (р. 1928).
През 1925 г. семейството се мести в Берлин, където съпругът ѝ преподава марксизъм на работниците в основано от него училище. През 1928 г. е публикуван първият роман на Ана Зегерс „Aufstand der Fischer von St. Barbara“ (Бунтът на рибарите от Св. Варвара).
През 1928 г. става член на Комунистическата партия, а през 1929 г. е от учредителите на Асоциацията на пролетарско-революционните писатели. Пътува до Лондон и до Съветския съюз, а през 1932 г. участва в антивоенен конгрес в Амстердам.
С идването на власт през 1933 г. на Хитлер като канцлер, тя е арестувана за кратко от Гестапо, а нейните книги са забранени и изгорени. След това тя бяга със семейството си първо в Швейцария, а след това в Белвю, близо до Париж. Участва в работата на емигрантски немски списания и в основаването на Германската асоциация за защита на писателя в Париж. Участва в редица писателски конференции в Австрия, републикански Мадрид и Париж.
С избухването на Втората световна война през 1939 г. семейството е интернирано в лагера „Верне“ в Пиренеите. Успява да избяга и да се скрие с децата си в Париж, а после бяга в Марсилия, откъдето, с помощта на Карл Манхайм, успява да освободи съпруга си и да получат визи през САЩ за Мексико, където пристигат на 30 юни 1941 г.
В столицата на Мексико съпругът ѝ намира работа първо като журналист и работнически преподавател, а после и в Националния университет на Мексико. Убеден комунист и яростен антифашист тя основава антифашисткия клуб „Хайнрих Хайне“, а през октомври 1941 г. подготвя и издава списанието „Свободна Германия“.
През 1942 г. написва емблематичния си роман „Седмият кръст“ (Das siebte Kreuz). През 1944 г. той е екранизиран в Холивуд от Фред Зинеман, с което тя става известна писателка. През 1943 г. претърпява сериозна пътна катастрофа и дълго се лекува, но продължава упорито да пише.
След като през 1945 и 1946 г. децата ѝ отиват да учат в Париж, на 22 април 1947 г. тя се завръща в Берлин. Първоначално живее в Западен Берлин, а през 1950 г. се премества в Източен Берлин. Член е на Световния конгрес на мира, един от основателите е на Германската академия на изкуствата, а от 1952 г. е председател на Съюза на писателите на ГДР. Пътува много, посещава СССР и Китай.
След завръщането на съпруга ѝ от Мексико през 1955 г., за да преподава в Хумболтовия университет, семейството се установява в жилище в Източен Берлин. Сега улицата е наречена на нейно име, а в апартамента им е оформена музейна сбирка за творчеството и живота на писателката.
През 1959 г. получава титлата почетен доктор на университета в Йена.
През 1978 г. подава оставка от Съюза на писателите и става негов почетен президент. През 1975 г. става почетен гражданин на Берлин, а през 1981 г. на Майнц. Носителка е на много награди и отличия.
Романите на писателката съчетават изключителна поетическа форма със силен социален елемент, като описват условията на живот на по-ниските класи в много страни – рибарски, селяни, и миньорите.
Ана Зегерс умира на 1 юни1983 г. в Берлин, ГДР. Погребана е в гробището на Берлин, а ръкописите ѝ са предоставени на Хумболтовия университет, където през 2007 г. са изложени.
Произведения
Самостоятелни романи и повести
Tagebuch (1924/25) – публикуван 2003 г.
Die Legende von der Reue des Bischofs Jehan d'Aigremont von St. Anne in Rouen (1924) – публикуван 2003 г.
Die Toten auf der Insel Djal (1924)
Jans muß sterben (1925)
Aufstand der Fischer von St. Barbara (1928)
Auf dem Wege zur amerikanischen Botschaft und andere (1930)
Die Gefährten (1932)
Der Kopflohn (1933)
Der Weg durch den Februar (1935)
Der Prozess der Jeanne d’Arc zu Rouen 1431 (1936)
Die Rettung (1937)
Освобождение, изд.: Българска книжнина, София (1941), прев. Кн. 1 Мария Грубешлиева; Кн. 2 Г. Патронов, Люба Костова
Die schönsten Sagen vom Räuber Woynok (1938)
Das Obdach (1941)
Корица на романа „Седмият кръст“ от 1942 г.
Das siebte Kreuz (1942)
Седмият кръст, изд.: Наркоопиздат, София (1946), прев. Б. Кораков
Седмият кръст, изд.: Партиздат, София (1975), прев. Цветана Узунова-Калудиева
Седмият кръст, изд.: Народна култура, София (1983), прев. Цветана Узунова-Калудиева
Der Ausflug der toten Mädchen (1943)
Transit (1944)
Die drei Bäume (1946)
Post ins Gelobte Land (1946)
Die Saboteure (1946)
Sowjetmenschen. Lebensbeschreibungen nach ihren Berichten (1948)
Das Argonautenschiff (1948)
Wiedereinführung der Sklaverei in Guadeloupe (1948)
Die Toten bleiben jung (1949)
Мъртвите остават млади, изд.: Народна култура, София (1951), прев. Любомир Огнянов
Die Hochzeit von Haiti (1949)
Die Linie (1950)
Der Kesselflicker (1950)
Crisanta (1951)
Die Kinder (1951)
Der Mann und sein Name (1952)
Човекът и неговото име, изд.: Партиздат, София (1973), прев. Цветана Узунова-Калудиева
Der Bienenstock (1953)
Gedanken zur DDR (1954)
Der gerechte Richter (1957) – неиздаден по политически причини, публикуван 1990 г.
Brot und Salz (1958)
Die Entscheidung (1959)
Решение, изд.: Народна култура, София (1962), прев. Мария Стайнова
Das Licht auf dem Galgen (1961)
Über Tolstoi. Über Dostojewski (1963)
Die Kraft der Schwachen (1965)
Das wirkliche Blau. Eine Geschichte aus Mexiko (1967)
_%E2%80%93_retouched_by_Carschten.jpg)
.jpg)
