Анастасия фон Изенбург-Браунсберг-Вид (на немски: Anastasia von Isenburg-Braunsberg-Wied; * ок. 1412/1415; † сл. 27 март 1429 или 1460) е графиня и наследничка на Изенбург-Браунсберг-Вид и чрез женитба господарка на Рункел (1427 – 1460).

Тя е единствената дъщеря наследничка на Йохан II фон Изенбург-Браунсберг († 1454), господар на Изенбург-Вид, и първата му съпруга Агнес фон Вестербург († 1415) от Дом Рункел, дъщеря на Йохан II фон Вестербург († 1410) и графиня Анастасия фон Лайнинген († сл. 1408). Баща ѝ се жени втори път сл. 1415 г. за нейната леля Кунигунда фон Вестербург († пр. 2 февруари 1428) и трети път пр. 2 февруари 1428 г. за графиня Кунигунда фон Зафенберг († 1454).

След смъртта на баща ѝ Анастасия наследява замък и господство Изенбург, също Гренцхаузен, Алсбах и част от господство Аренфелс.

Бездетният чичо на Анастасия Вилхелм II фон Изенбург-Браунсберг-Вид († октомври 1462) оставя през 1454 г. на най-големия ѝ син Фридрих IV по случай сватбата му, графството Вид, господствата Браунсберг и Дирдорф и неговата част от замък и господство Изенбург.

Анастасия фон Изенбург-Вид се омъжва 1427 г. за граф Дитрих IV фон Рункел (* пр. 1402; † сл. 22 февруари 1462), най-малък син на граф Дитрих III фон Рункел († 1402) и съпругата му Юта фон Сайн (* ок. 1375). Те имат девет деца:^[1][2][3]

• Фридрих IV фон Вид (* ок. 1425, † 1487), граф на Рункел, от 1454 г. граф на Графство Вид, женен пр. 19 ноември 1454 за Агнес фон Вирнебург (1425 – 1478)
• Дитрих V (* ок. 1454, † 1484), господар на Рункел
• Вилхелм фон Рункел (* ок. 1450, † 1489), от 1454 г. господар на Рункел и съ-господар на Изенбург, женен 1454 за Ирмгард фон Ролинген († 1514)
• Йохан фон Рункел (ок. 1454 – 1521)
• Агнес († сл. 1481), омъжена за Готфрид VIII фон Епщайн-Мюнценберг († 1466)
• Гертруд, абатиса в Гересхайм (1462 – 1465)
• Урсула
• Юта († ок. 1471), омъжена на 2 август 1463 за граф Вилхелм II фон Лимбург-Бройч († 1473)
• Магдалена, монахиня в Елтен 1480

• Dagmar Reimers: Isenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194.
• Gustav Simon: Die Geschichte des reichsgräflichen Hauses Ysenburg und Büdingen. Bd. 2: Die Ysenburg und Büdingen’sche Hausgeschichte. Frankfurt 1865, S. 183
• Wilhelm Tullius: Die wechselvolle Geschichte des Hauses Wied. 2. Auflage, Verlag Kehrein, Neuwied 2003, ISBN 3-934125-02-6.
• Johann Stephan Reck: Geschichte der gräflichen und fürstlichen Häuser Isenburg, Runkel, Wied verbunden mit der Geschichte des Rheintales zwischen Koblenz und Andernach von Julius Caesar bis auf die neueste Zeit. Weimar 1825.
• Stammtafel des mediatisierten Hauses Wied, 1884, С. 4, 5
• Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band VII, Band 97 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 1989, ISSN 0435 – 2408
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 35., Vol. XVII, Tafel 74.
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXIX, Tafel 76.

• Anastasia Gräfin von Isenburg-Wied, Heiress of Wied, Genealogics – Leo van de Pas
• Dilibri.de