Александър Игоревич Гришчук (на руски: Александр И́горевич Грищук) е рускишахматист, гросмайстор от 1999 г. Двукратен световен шампион по блиц шахмат от 2006 и 2012 г.
Шахматна кариера
Александър Гришчук се научава да играе шахмат на 4-годишна възраст от баща си. Първи треньор на бъдещия гросмайстор е Михаил Годвински, а по-късно става ученик на Максим Блох и Анатоли Бъховски.
Шахматният талант на Гришчук се проявява от рано. В юношеските си години руснакът участва на различни турнири на национално и международно ниво.
Става шампион на Русия във възрастовите групи до 10, 12, 14 и 16 години. Това му позволява да представя страната си на различните световни и европейски първенства в тези възрастови групи.
Александър Гришчук през 1992 г. в Дуйсбург – 2-ри на световния шампионат за момчета до 10 години
Първия си голям международен успех Гришчук постига през 1992 г. на световното първенство за момчета до 10 години. Тогава руснакът става вицешампион, имайки равен брой точки с победителя Люк Макшейн, но по-лоши допълнителни показатели. Гришчук не взима световната титла, защото в редовните кръгове на турнира допуска загуба от англичанина.[3]
През 1995 г. представя страната си на европейското първенство до 12 години, където в 9 кръга спечелва 3,5 т. Победител става Руслан Пономарьов със 7 точки.[4]
През 1996 г. взима участие в открития шампионат на Москва. Състезанието се провежда по швейцарската система и има 11 кръга. Гришчук приключва турнира със събрани 6,5 т. и място в горната половина на таблицата с крайното класиране.[5]
През 2004 г. заема второ място на суперфинала на откритата интернет купа по блиц на Руската федерация по шахмат, след като губи тайбрек от победителя Сергей Шипов. Двамата шахматисти приключват участието си с 14,5 точки от 9 възможни.[6] На световното първенство в Триполи през същата година, Гришчук завършва на шесто място, имайки еднакъв брой точки с арменеца Владимир Акопян.[7]
През 2006 г. Гришчук става световен шампион по блиц-шахмат. Турнирът се провежда в израелския град Ришон Ле Цион, а Гришчук печели титлата си след тайбрек с Пьотър Свидлер.[8]
През 2009 г. спечелва Московското първенство по блиц шахмат с резултат 17 точки от 21 възможни.[11]
През 2012 г. отново става световен шампион по блиц-шахмат. Същата година достига до финала на претендентите за световната титла по класически шахмат, където губи от Борис Гелфанд.[12]
На 11 ноември 2014 г. е победител в Мемориал „Петросян“ и излиза на трето място по рейтинг в ежедневната световна класация 2700chess.com – Live Chess Ratings, Last update[13] след световния шампион Магнус Карлсен (2862) и Фабиано Каруана (2829).
2005 – Пойковски (3 – 4-то място на турнира „Анатоли Карпов“ с Алексей Дреев и резултат 5,5 точки от 9 възможни)[16]
2009 – Линарес (1-во място с резултат 8 точки от 14 възможни; същия точков актив има вторият Василий Иванчук, който остава на втората позиция заради постигнати по-малко победи по време на състезанието)[17]; Майнц (1-во място на „FiNet Open“ с резултат 9,5 точки от 11 възможни; турнирът е по шах960 и е част от фестивала „Чес Класик“)[18]
2014 – Москва, победител в Мемориал „Петросян“. Супертурнирът се провежда от 04 до 11 ноември 2014 г. в хотел „Москва сити“ по кръгова система в 7 кръга в памет на деветия световен шампион Тигран Вартанович Петросян и посветен на 85-годишнината от рождението му. Контрола: (100′/40+50′/20+15′)+30”. При равенство точки: 1) количество партии с черните, 2) количество победи, 3) лична среща, 4) Койя, 5) Зоннеборн-Бергер. Не трябва да се предлага реми до 40-ия ход. Награден фонд: 100000 евро. Участват 8 супергросмайстори със среден коефициент ЕЛО 2748. Класиране: [19]
1. Александър Гришчук 2795 (Русия) – 5,5
2. Владимир Крамник 2760 (Русия) – 4,5
3 – 4. Левон Аронян 2797 (Армения) – 4
3 – 4. Борис Гелфанд 2759 (Израел) – 4
5. Дин Лирен 2730 (Китай) – 3,5
6. Петер Леко 2731 (Унгария) – 2,5
7 – 8. Александър Морозевич 2724 (Русия) – 2
Ернесто Инаркиев 2688 (Русия) – 2
Победителят Александър Гришчук е награден с бронзова скулптура от две полукълба и между тях богинята Нике. С постигнатите резултати Гришчук достига на 9 ноември 2014 г. личен рекорден коефициент ЕЛО 2810,2 и става осмият шахматист в света с ЕЛО над 2800. [20]
В петте си участия Гришчук изиграва 51 партии (19 победи, 27 ремита и 5 загуби). Постига средна успеваемост от 63,7 процента. През 2000 г. при дебюта си на шахматна олимпиада взима единствения си индивидуален медал – бронз. През 2000 г. побеждава българина Атанас Колев, а през 2004 г. губи партията си срещу Иван Чепаринов.[21]
На световните отборни първенства Гришчук изиграва 12 партии. В тях постига четири победи, седем ремита и една загуба. Има средна успеваемост от 62,5 процента. Носител е на два индивидуални медала – сребро (2001) и злато (2005).[22]
Гришчук – Бареев, 2001 – Финална позиция след 17. Т:e6+
Диаграма 2
a
b
c
d
e
f
g
h
8
8
7
7
6
6
5
5
4
4
3
3
2
2
1
1
a
b
c
d
e
f
g
h
Гришчук – Широв, 2006 – Позиция след 48-ия ход на черните.
Александър Гришчук – Евгени Бареев
В тази партия, играна през 2001 г., Гришчук с белите фигури побеждава само за 17 хода един от най-добрите играчи в света Евгени Бареев.[23]
Едно възможно продължение в тази партия е: 17. ...Be7 18. R:e7+ K:e7 19. Re1+ Kd6 20. Q:f7 (заплашва 21. Re6 x) Qd7 21. Qf4+ Kc6 22. Rc1+ Kb6
Александър Гришчук – Алексей Широв
Партията е една от най-забележителните на руския шахматист и е изиграна на международния турнир „Мемориал Тал“ в Москва през 2006 г.
В крайното класиране Гришчук заема 6-о място (2 победи, 2 загуби и 5 ремита), а Широв – 9-о място (0 победи, 2 загуби, 7 ремита). Победител в турнира става Руслан Пономарьов.[24]
