PROFILPELAJAR.COM

Албрехт VII фон Барби-Мюлинген
Albrecht VII, Graf von Barby-Mühliingen
	Албрехт VII фон Барби-Мюлинген Albrecht VII, Graf von Barby-Mühliingen
граф на Мюлинген
Роден	20 януари 1320 г.
Починал	16 февруари 1358 г. (38 г.)
Герб
Семейство
Род	Арнщайн (род)
Баща	Албрехт V фон Барби-Мюлинген
Братя/сестри	Гюнтер IV фон Барби-Мюлинген
Деца	2

Албрехт VII фон Барби-Мюлинген (на немски: Albrecht VII, Graf von Barby-Mühliingen; * пр. 20 януари 1320; † 16 февруари 1358) от фамилията Барби е граф на Мюлинген в Саксония-Анхалт. Той произлиза от род Арнщайн.

Произход

Той е син на граф Албрехт V фон Барби-Мюлинген „Стари“ († 1332) и съпругата му Юдит/Юта фон Шварцбург-Бланкенбург (1306 – 1352), дъщеря на граф Хайнрих VII фон Шварцбург-Бланкенбург († 1324) и Кристина фон Глайхен († 1296), дъщеря на граф Албрехт III фон Глайхен-Тонна († 1290). Внук е на граф Албрехт IV фон Барби и Мюлинген († 1312). Правнук е на Валтер VII фон Арнщайн († 1271).

Албрехт VII фон Барби се жени за Юта фон Анхалт-Цербст († 11 септември 1352), дъщеря на княз Албрехт II фон Анхалт-Цербст († 1362) и Беатрикс фон Саксония-Витенберг († 1345), дъщеря на курфюрст Рудолф I от Саксония-Витенберг.^[1] Те имат две деца:^[2]

Barby, In: Helga Wäß, Form und Wahrnehmung mitteldeutscher Gedächtnisskulptur im 14. Jahrhundert. Ein Beitrag zu mittelalterlichen Grabmonumenten, Epitaphen und Kuriosa in Sachsen, Sachsen-Anhalt, Thüringen, Nord-Hessen, Ost-Westfalen und Südniedersachsen (= Band 1), Katalog ausgewählter Objekte vom Hohen Mittelalter bis zum Anfang des 15. Jahrhunderts (= Band 2/ teils mit Abbildung), Bristol u. a. 2006, S. 51 – 63. ISBN 3-86504-159-0.
E. Stegmann, Burg und Schloß Barby, Magdeburger Geschichtsblätter 66/67, 1931/32, S. 40 – 56.
Friedrich Heine: Geschichte der Grafschaft Mühlingen. Paul Schettlers Erben GmbH, Köthen 1900 (Onlineversion)
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 187.
Nachkommen Gorms des Alten, 1978, Brenner, S. Otto. 1799
Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Tafel 49