Аврам Дичов
български иконописец
Аврам Дичов (най-възрастният вляво), неговият син Кръстьо с децата Аритон, Сарджо, Темяна, Йован и Мойсо
Роден	19 май 1840 г. Тресонче, Османска империя
Починал	1923 г. (82 г.) София, Царство България
Аврам Дичов в Общомедия

Аврам Димитров Дичов е български иконописец от Възраждането, виден представител на Дебърската художествена школа.^[1][2]

Роден е в голямото мияшко село Тресонче, Дебърско, през 1840 г. в семейството на видния майстор Дичо Зограф. В 1863 година е първото му засвидетелствано дело – изписването на църквата „Света Богородица Каменско“ в Охрид заедно с брат му Спиридон (Спире) Дичов^[3] и със зограф Петър Йоанов.^[4] Рисува в „Успение Богородично“ в Гари, в „Свети Никола“ във Вранища (1868, 1879),^[5] в „Свети Никола“ в охридската Долна махала (1871), в „Света Богородица“ в Дебър, в „Свети Никола“ (1873) и „Св. св. Петър и Павел“ в родното му Тресонче, във „Въведение Богородично“ в Росоки.^[3]

През 1868 – 1870, както и през 1871 – 1872 година Аврам Дичов работи в района на Враня и Лесковъц. В 1870 година рисува икони за иконостаса в църквата „Свети Илия“ в Левосое^[6] и в църквата „Рождество Богородично“ в Тибужде.^[7] По това време се оформя стилът на Аврам Дичов, освободил се от влиянието на баща си, характерно за първите му творби.^[8]

През май същата 1870 година, според двата зографски надписа, изписва храма „Успение Богородично“ в Долно Корминяне заедно със зографите Зафир, Тодор и Спиро,^[9][10] който е вероятно починалият млад негов брат Спиридон.^[11]

В 1873 година изписва иконостаса на църквата „Свети Илия“ в Горна Лисина, Босилеградско, като се подписва няколко пъти на престолните икони.^[12]

Малко преди 1874 година изписва църквата „Свети Никола“ в Бърждани, Кичевско. Тя е била доградена и разширена, като в нея има няколко икони от баща му, които датират от 1849 година. В църквата е изписан портрет на Теофилакт Охридски, което се среща рядко. Рядко е и изписването на тропара „Милосердия сущи източник милости сподоби нас Богородице“ върху престолната икона на Богородица. Акцент в живописта е представянето на Христос в гроба, където е изобразена „На волную страст“. Тука е изобразен главно тропара „Во гробие плотски“, който е илюстриран според канона на Велика събота. Цялостно подобно изписване няма в ерминиите нито на Дичо Зограф, нито на Дионисий Фурноаграфиот.^[3]

• Икони на Дичов от „Свети Никола“, Бърждани, 1874 г.
• 
  Богородица с Христос
• 
  Рождество
• 
  Василий Велики
• 
  Свети Никола и Свети Теофилакт
• 
  Свети Атанасий и Свети Антоний

След Бърждани Аврам Дичов се прехвърля в Стружко и работи в Присовяни, Драслайца, после в Охридско, в „Света Неделя“, Слатино, после в Косово, във Вучитрън, в „Свети Георги“ в гостиварското село Куново.^[3]

В 1875 година изписва църквата „Свети Апостоли“, главния храм на Печката патриаршия, но фреските са свалени в 1931 – 1932 година. Запазени са само две фрески на Аврам Дичов: Добрият пастир с агне на рамо, както и Аврамовото гостоприемство, които се работени според ерминията на Дичо Зограф, с малки отстъпления.^[3] В 1876 година изписва икони за „Свети Илия“ във Вучитрън.^[11] В 1879 година рисува фреските в църквата „Свети Никола“ във Вевчани,^[3] чиито икони са дело на баща му. В 1880 – 1881 изписва фреските в купола на църквата в манастира „Света Богородица Пречиста“, като изработва и 15 празнични икони на иконостаса,^[3] както и една изключително рядка икона на платно, представляваща съда на Христос пред Понтий Пилат и фарисеите.^[13]

След това работи в „Свети Илия“ във Вранещица, „Свети Илия“ в Стенче и „Свети Илия“ в Мелница, Мариово.^[1][14] В 1884 година работи в църквата „Света Петка“ в Бешище и „Свети Никола“ в Градешница, Мариово.^[1]

• Стенописи на Дичов от Мелнишкия манастир, 1881 г.
• 
  Ктиторският надпис с подпис на Аврам Дичов, 27 май 1881 г.
• 
  Стенописи
• 
  Стенописи в купола
• 
  Стенописи
• 
  Стенопис

От 1884 до 1885 година е в Кумановско и Кривопаланечко, като работи в манастира „Свети Йоаким Осоговски“^[3] и в църквата „Свети Никола“ в Ранковце, където заедно с Мирон Илиев и Григорий Петров изписва нартекса.^[1][2] После работи в „Свети Димитър“ в Страцин, „Свети Теодор Тирон“ в Конопница. В 1888 година работи в „Света Богородица“ в Модрич, Стружко.^[3]

След това до 1893 година Аврам Дичов работи в Северозападна България. В 1883 година работи с Петър Новев, чийто племенник е, в църквите във Флорентин и Ясен, Видинско – във „Възнесение Господне“ във Флорентин на иконата на Света Богородица с Младенеца има надпис от 1883 година „изъ руки Петръ Іѡвановъ со внука му Аврама Дичовъ“, а същия надпис носят стенописите в „Успение Богородично“ в Ясен. На големите икони и в двете църкви са изписани тропари – рядко срещано решение, характерно за Дичовото творчество.^[16] Рисува иконите в църквата „Свети Никола“ в Крива бара.^[17] През 1890 – 1891 година заедно с Никола Образописов създава иконите за църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Клисурския манастир.^[18] В Клисурския манастир изписва и царските двери на иконостаса, дело на самоковски майстори, както и две хоругви.^[19] Негова е иконата на Света Богородица в църквата „Възнесение Господне“ в Митровци, Фердинандско. На иконата на Света Богородица има подпис: „Изъ руки Аврамъ Дичов от село Тресанче околия Деборска 1891“. В църквата „Свети Никола“ в Търговище има една подобна негова икона и една малка целувателна икона. В 1890 година Аврам работи във „Възнесение Господне“ в Извор със сина си Кръстьо Аврамов. На Аврам Дичов са иконите в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в село Раяновци, Белоградчишко, построена в 1883 година от Димо Македонеца.^[2] На Аврам Дичов може да се припише и изображението на Христос Добрият пастир на странична врата на неизвестен иконостас в сбирката на Видинска митрополия.^[20]

Негови^[21] или на неговото ателие са иконите и стенописите в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в копаонишкото село Луково.^[22] Те са от 1871 или 1895 година.^[21]

В 1894 година е в „Свети Атанасий Велики“ и „Свети Врачи“ в Луково, Стружко. До края на 1896 година Аврам Дичов твори в Стружко и Кичевско.^[3]

От иконите на Аврам Дичов най-старата известна е в Селце и датира от 1872 година. Иконата Исус Христос – Велики Архиерей е една от най-хубавите икони на Аврам Дичов. Последното му дело е в „Свети Атанасий“ в Луково, Стружко, от 1894 година. Негови наследници са Никола Аврамов и Коста Колов, които работят иконостаса в църквата „Въведение Богородично“ в село Буринец, Малесията.^[3]

В 1902 година изписва „Свети Никола“ в Прищина и „Благовещение Богородично“ в Щитково край Нова Варош. В 1905 година изписва „Свети Никола“ в Косовска Каменица.^[11]

В края на ХІХ век Аврам Дичов се преселва в София. Умира в 1923 година в София, като тялото му е пренесено в Тресонче и погребано в двора на църквата „Свети апостоли Петър и Павел“.^[23]

Аврам Дичов е баща на зографа Кръстьо Аврамов, който учи при него и работи първоначално с него.^[2] Негов внук е художникът Димитър Пандилов Аврамовски.

Според Асен Василиев Аврам Дичов е далеч от дарованието на баща си. Като зограф е условен и дори в някои от делата си безпомощен, не успял да овладее елементарни технически похвати, известни на баща му.^[2] Други автори също отбелязват по-ниското качество в работата на Аврам Дичов, типизацията на образите.^[8]

• Цветковски, Сашо. Живописот на Дичо Зограф и Аврам Дичов. Студии и прилози, Струга, 2010.
• Цветковски, Сашо. Живописот на Аврам Дичов во црквата Св. Никола с. Брждани – Кичевско // Патримониум.мк III (7-8). Скопје, Центар за културно и духовно наследство & КАЛАМУС, 2010.

Портал „България“          Портал „Македония“