Петар Даврінгов
Петар Даврінгов (болг. Петър Дървингов ; 23 травня 1875 , Кілкіс — 8 березня 1958 , Софія — болгарський революціонер , професійний військовик .
Народився 23 травня 1875 в місті Кукуш (сьогодні Кілкіс, Греція ) у ремісничій сім'ї. Після закінчення початкової школи продовжує навчання в Солунській болгарській чоловічій гімназії , яку у 1892 закінчив з відзнакою. Восени 1892 вступив до Вищого Військового училища в Софії, яке у 1896 також закінчив з відзнакою зі званням лейтенанта .
Під час Першої світової війни (1915 –1918 ) був начальником штабу піхотної дивізії. У травні 1916 призначений командиром 1-го полку 11-ї дивізії. 15 серпня 1917 отримав звання полковника .
4 листопада 1918 звільнений у запас. Займається науковою та соціальною діяльністю. Його наукові інтереси пов'язані з військовою історією. Його книга «История на Македоно-одринското опълчение» є одним з перших досліджень болгарської військової частини і ще кращої роботи волонтері.
«Българинът доброволец», 1934, София. «Буквар от 1895 г. за възрастни хора» (1899), заедно с Йордан Венедиков
«Читанка от 1895 г. за възрастни хора» (1899), заедно с Йордан Венедиков
«Нравоучения от 1895 г. за възрастни хора» (1899), заедно с Йордан Венедиков
«От Пловдив и София към Цариград и Скопие» (1903) [Архівовано 5 березня 2016 у Wayback Machine .] , 133 с.«Пирин и борбата в неговите недра» [Архівовано 23 липня 2017 у Wayback Machine .] (1904), 236 с.«Военна България. Социологически етюд на българската действителност» (1911)
«История на Македоно-одринското опълчение» [Архівовано 27 березня 2016 у Wayback Machine .] (том 1, 1919; том 2, 1925 [Архівовано 26 березня 2016 у Wayback Machine .] ), 659 с., 464 с.«Действията на 11-а пехотна Македонска дивизия от Криволак до Богданци 1915 г.» [Архівовано 4 березня 2016 у Wayback Machine .] (1920), 464 с.«Студии по нашите войни, кн. I. Войсководци и войски. Критически бележки и размишления» (1930), 208 с.
«Атаката на Одрин: под осветлението на историята и изкуството — историко-психологически анализ» [Архівовано 4 березня 2016 у Wayback Machine .] (1931)«Духът на историята на българския народ» (1932), 111 с.
«Сборник Солун» [Архівовано 17 вересня 2017 у Wayback Machine .] (1934), заедно с професор Владислав Алексиев«Българинът доброволец от старо време до наши дни», София, 1934 година [Архівовано 24 квітня 2017 у Wayback Machine .] «Влиянието на морската мощ върху историята на България» (1935), 133 с.
«Боевете в Източните Родопи от границата до Кърджали във войната срещу турците през 1912» [Архівовано 4 березня 2016 у Wayback Machine .] (1939), 35 с.«На крилата на несломимата Българщина. Шестдесет години с македонските и тракийските българи» [Архівовано 3 серпня 2016 у Wayback Machine .] (1939)«Балканската война — както е била виждана, когато са се развивали самите събития» (1941)
«Евлия Челеби и западните български земи» (1943)
«Опитите на българите да пресъздават себе си»
«Физическо и нравствено възпитание на българския народ»
«Книга за българския войник — неговия морален лик»
«Евреите в българското отечество и участието им във войните» [Архівовано 14 березня 2016 у Wayback Machine .] , публикувано във в-к «Вестник на вестниците», бр.80, София, 5 април 1936 г.
Димитър Минчев. Петър Дървингов, „Моето време“. Спомени. изд. „Св. Георги Победоносец“, София, 1996 година, 307 стр.
Минчев, Д., «Революционната дейност на Петър Дървингов» (1898—1918), София, 1990.
Рангеов, Л., «Роден за войсководец», София, 1987.
Пенков, С., «Полковник Петър Дървингов. Избрани произведения», София, Военно издателство, 1988.
Недев, С., «Командването на българската войска през войните за национално обединение», София, Военноиздателски комплекс «Св. Георги Победоносец», 1993, стр. 144.
Занка Александрова. «Човекът или предателят П. Дървингов?» [Архівовано 26 жовтня 2016 у Wayback Machine .] Цветана Величкова. «Командирът на войводите», в: Български войн, кн.7 — 8, 2003.
↑ а б в г Чеська національна авторитетна база даних
.svg)
