Японският календар е система за отчитане на времето, която произлиза основно от китайския календар, но притежава и много особености, произлизащи от японската история и традиции.

До 1873 г. в Япония широко се използва традиционния лунно-слънчев календар, основан на китайския календар. В съвремени условия този календар се използва само за церемониални, астрологични и културни цели. Съвремената система на японския календар е създадена и въведена въз основа на Григорианския календар на 1-ви януари 1873 г. в процеса на Реставрацията Мейджи с някои особености.^[1]

След приемането на григориансия календар в Япония почти еднакво се използват три различни системи за отчитане на годините:

• От основаването и Япония на японски: 皇紀 ко: ки – представлява стара календарна система с начало на отчитане 660 години преди н.е., когато съгласно легендата император Дзиму основава Японската държава.
• От началото на управлението на императора (lang|ja|元号 генго: ) – годините се изчисляват по годините от началото на управление на императора например 2012 се явява 24година от Хейсей;
• От Рождество Христово (lang|ja|西暦 сейреки).

Съвревените названия на японските месеци се превеждат буквално като „първа луна“, „втора луна“ и т.н. като съответната цифра се свързва със суфикс луна (на японски: 月 гацу^?):

Използването на Арабски цифри за обозначаването на месеците (1月, 2月 и. т. н.) е широко разпространено.

Всеки месец на традициония японски календар има няколко присъщи само на него названия отразяващи определени предзнаменования от времето, характера на селскостопанската дейност, обичаи и обряди.^[2]

Старият японски календар е основан върху Китайския лунен календар. Годината, съгласно лунния календар започва 3-7 седмици след григорианския календар.

В японския календар се използва седемдневна седмица, както е в западния календар. Седемдневната седмица е използвана за астрологически и други цели още преди приемането на григорианския календар. Имената на дните са взети от луната и слънцето, както и названията на петте видими планети, наречени от своя страна на петте китайски елемента: дърво, огън, земя, метал и вода.