Юзеф Хлопицки Józef Chłopicki
полски генерал
Роден	14 март 1771 г. Украйна
Починал	30 септември 1854 г. (83 г.) Краков, Австрийска империя
Награди	кавалер на Почетния легион
Военна служба
Звание	генерал
Юзеф Хлопицки в Общомедия

Ю̀зеф Гжѐгож Хлопѝцки (на полски: Józef Grzegorz Chłopicki) от полския шляхтички герб Нечуя е полски генерал, участник в Наполеоновите войни. Диктатор в началото на Ноемврийското въстание срещу руското владичество от 1830 година.

Хлопицки е родом от Подолския край. Напуска училище още 16–годишен, за да постъпи като доброволец в полската армия. Участва в руско-полската война от 1792 година и във въстанието на Косцюшко две години по-късно. След поражението е един от хилядите патриоти, които емигрират в Революционна Франция и през 1797 образуват Полските легии. През следващите години полските доброволци, сред които е и Хлопицки като командир на батальон с ранг майор, помагат на французите да завоюват Италия. През 1807 година Хлопицки командва доброволчески полк в сраженията между Наполеоновите и руските войски при Пройсиш–Ейлау и Фридланд. Отличава се при щурма на Сарагоса по време на испанския поход на Наполеон през 1808 и година по-късно е повишен в ранг бригаден генерал. Взема участие и в похода в Русия през 1812 година, когато е тежко ранен в битката при Смоленск.^[1][2]

След поражението на Наполеон Хлопицки (вече като дивизионен генерал) е приет в армията на новообразуваното Полско кралство, поставено под скиптъра на руския цар.^[2] Личен конфликт с руския наместник – великия княз Константин Павлович, го кара да се откаже от активна служба и до есента на 1830 година живее като частно лице, без да се меси в политиката и военните дела.^[1]

След избухването на Ноемврийското въстание Хлопицки е поканен във Временното правителство начело на Полското кралство. На 5 декември са му поверени диктаторски правомощия. Не вярвайки във възможностите на сънародниците си да се преборят с Руската империя, той не допуска ескалация на въстанието и повежда преговори с цар Николай I за гарантиране на полските конституционни права.^[3] През втората половина на януари, когато тези преговори се оказват безплодни, а царските войски се струпват на границата, Хлопицки се отказва от пълномощията си и постъпва в армията като командир на войските на първата бойна линия. Като такъв предвожда въстаническите сили в първите сражения с настъпващите войски на фелдмаршал Дибич-Забалкански. В битката при Грохув, в която ръководи поляците вместо формалния главнокомандващ княз Михал Радзивил^[4], е тежко ранен. Съвзема се от раната си, но повече не участва в бойните действия. Оттегля се в Краков, където доживява до дълбока старост.^[2]

Нормативен контрол BNF FAST GND ISNI LCCN PLWABN VIAF WorldCat

Портал „Полша“