След поражението на Наполеон Хлопицки (вече като дивизионен генерал) е приет в армията на новообразуваното Полско кралство, поставено под скиптъра на руския цар.[2] Личен конфликт с руския наместник – великия князКонстантин Павлович, го кара да се откаже от активна служба и до есента на 1830 година живее като частно лице, без да се меси в политиката и военните дела.[1]
След избухването на Ноемврийското въстание Хлопицки е поканен във Временното правителство начело на Полското кралство. На 5 декември са му поверени диктаторски правомощия. Не вярвайки във възможностите на сънародниците си да се преборят с Руската империя, той не допуска ескалация на въстанието и повежда преговори с цар Николай I за гарантиране на полските конституционни права.[3] През втората половина на януари, когато тези преговори се оказват безплодни, а царските войски се струпват на границата, Хлопицки се отказва от пълномощията си и постъпва в армията като командир на войските на първата бойна линия. Като такъв предвожда въстаническите сили в първите сражения с настъпващите войски на фелдмаршалДибич-Забалкански. В битката при Грохув, в която ръководи поляците вместо формалния главнокомандващ княз Михал Радзивил[4], е тежко ранен. Съвзема се от раната си, но повече не участва в бойните действия. Оттегля се в Краков, където доживява до дълбока старост.[2]
Източници
↑ абEncyclopaedia Britannica (11th ed.) 1911. Том 6, с. 253. Посетен на 16.08.2016.
↑ абвФ. А. Брокгауз, И. А. Ефрон. Энциклопедический словарь. Том 37, с. 324. Санкт Петербург 1903. Посетен на 16.08.2016.