Щипското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от град Щип, съществувала в българската столица София от 1898 година до 1950 година.[1]
Приетият при основаването устав с малки изменения остава в сила и до 20-те години и е образец за уставите на по-късно появилите се македонски братства в София – Битолското, Прилепското, Охридското и други.[3]
Член № 1 на устава му гласи:
„
Учрѣждава се въ г. София едно дружество подъ наименование „Щипско Благотворително Братство“ цѣльта на което е материялна и морална поддържка на съгражданитѣ си.[4]
“
При учредяването си братството има 25 членове, които след масовата емиграция на българи от Щипско след Илинденското въстание, Междусъюзническата и Първата световна война, нарастват към 1923 година на 250.[3]
Към 1910 година негов председател е Д. Коцев, подписал „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[5]
Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Андон Пиперевски, Милан Антонов, Панчо Накашев, Петър Завоев, С. Екимов и Тодор Станков.[6] Същата година е избрано настоятелство в състав Петър Завоев (председател), Тодор Станков (подпредседател), Петър Янев (секретар), а Владимир Икономов, Панайот Манов и Диаманди Николов са съветници. Годишният празник е определен за 12 март – изгарянето на Карбинци, но по-късно е променена на 31 август.[7]
В 1923 година към братството е организирана женска секция, начело с г-ца Ефремова.[3] По-късно тя получава името Щипско женско братство „Тодор Александров“, ръководено от Виктория Възвъзова.[8][9]
В средата на 1924 година на общо събрание е избрано настоятелство в състав Петър Завоев (председател), Владимир Икономов (подпредседател), Ст. Шандаров (секретар), Д. Прилепчански (касиер) и съветници са Спиро Константинов, Димитър Тролев и Панчо Накашев.[10]
След убийството на водача на ВМРО, щипянеца Тодор Александров братството приема името му.
На 31 май 1925 година е избрано ново настоятелство в състав Стоян Шандаров (председател), К. Живков (подпредседател), Гр. Кралев (секретар), Г. Прилепчански (касиер), а съветници си са Вл. Икономов, Христо Голев и Д. Суруджиев.[11]
При разкола във ВМРО между михайловисткото и протогеровисткото крило братството, оглавявано от Петър Завоев, е на страната на Иван Михайлов, който е от Щип.
Празник на братството е Свети Четиридесет мъченици – 9 март.[12]
На 2 юли 1934 година е избрано ръководство в състав Константин Д. Живков (председател), Георги Петров (подпредседател), Мишо Николов (секретар), Христо Пешев (касиер), а Иван Голев, Панчо Ефремов и Симеон Попянев са членове. През този мандат броя на членовете достига 400 души.[7] В процес на оформяне като секция към братството е спортния клуб „Мише Развигоров“ и окончателното прехвърляне на мястото за читалище „Тодор Лазаров“.[13]
Управителното тяло през 1936 година включва Петър Иванов Завоев (председател), Христо Арсов Лазаров (подпредседател), Михаил Делянов Николов (секретар), Димитър Спиров Недков (касиер), а Иван Мишев Гюлев, Михаил Панайотов Велев, Андон Хр. Пиперевски, Георги (Гьошо) Андонов Прилепчански и Георги Ефтимов Усперцев са членове. В 1938 година в ръководството влизат Коце Антонов Попурушев (председател), Михаил Христов Кочубов (подпредседател), Тодор Панев Янев (секретар), Антон хилядников Михайлов (касиер), Тодор Антонов Казанджиев (съветник), Ампо Алекс. Карагьозов (съветник) и Тодор Христов Жежов (съветник). В контролната комисия са Димитър Тролев Коцев (председател), Гьошо Ефтимов Успрапов (член) и Асен Коцев Андонов (член).[14]
През 1941 година председател на братството е Коце Андонов.[15]
Братството е закрито в 1950 година от комунистическата власт.[1]
