Червеноклюна гарга

Червеноклюна гарга
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):Архозаври (Archosauria)
(без ранг):Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:Гущеротазови (Saurischia)
клон:Тероподи (Theropoda)
(без ранг):Неотераподи (Neotheropoda)
клон:Целурозаври (Coelurosauria)
клон:Neocoelurosauria
клон:Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):Авиали (Avialae)
клас:Птици (Aves)
разред:Врабчоподобни (Passeriformes)
семейство:Вранови (Corvidae)
род:Алпийски гарги (Pyrrhocorax)
вид:Червеноклюна гарга (P. pyrrhocorax)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Червеноклюна гарга в Общомедия
[ редактиране ]

Червеноклюна гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax) е птица от семейство Вранови.

Физически характеристики

Птицата представлява средноголяма врана с тънък червен клюн, закривен надолу. Възрастните са лъскавочерни с преливащи метални оттенъци. Краката са яркочервени. Младите са кафяви с кафяви крака и оранжев клюн.

Разпространение

Среща се в скалисти планински области, по крайбрежни скали и канари.

Днес в пределите на България е изчезнал вид. Последното ѝ документирано наблюдение е от 1940-те г. в планината Славянка. Многобройни са палеонтологичните доказателства за разпространението на вида в България през плейстоцена. По данни на палеоорнитолога проф. Златозар Боев, нейни костни останки са открити в Деветашка пещера, Ръжишка пещера[2], унищожена пещера в кариерата за варовици до с. Кунино и др.[3][4]. За първи път в България във фосилно състояние видът е намерен през 1980-те г. в пещерата Бачо Киро от полския палеоорнитолог Zygmunt Bochenski [5]

Начин на живот и хранене

Често се среща в групи от десет и повече гарги заедно.

Източници

  1. Pyrrhocorax pyrrhocorax (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Boev, Z. 2000. Late Pleistocene Avifauna of the Razhishkata Cave, Western Bulgaria. - Historia naturalis bulgarica, 12: 71-87.
  3. Boev, Z. 2006. Early Pleistocene avifauna of Kunino (NW Bulgaria). – Historia naturalis bulgarica, 17: 125-132.
  4. Боев, З. 1999. Неогенски и кватернерни птици (Aves) от България. – Национален природонаучен музей, БАН. С., Дис. за пол. на н. ст. „доктор на науките“. Т. I. Основна част. 1-243. Т. II. Приложение 1 – Фигури. 1-135. Т. II. Приложение 2 – Таблици. 1-108.
  5. Bochenski, Z. 1982. Aves. – In: Kozlowski, J. (ed.) Excavation in the Bacho Kiro Cave (Bulgaria). Final Report, Warszawa, Panstwowe Wydawnictwo Naukowe, 31-38.
  • Фотографски определител на птиците в Европа, Пол Стери и Джим Флег, Издателство Гея-Либрис 1999 г., стр.105