Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране, част на „Уикицитат“.Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.
Чезаре Дзаватини
Cesare Zavattini
италиански писател и сценарист
Чезаре Дзаватини, заснет от Паоло Монти в покрайнините на Рим, 1975 г.
Роден е на 20 септември 1902 г. в Лузара, област Емилия Романа в Италия.
Като журналист пише статии, посветени на изкуството, в частност – на киното. Известно време е и редактор на списание „Cinema Illustration“. Привлича вниманието на критиката с книгите си „Да поговорим малко за мен“, „Бедните са луди“ и др., с които се нарежда сред италианските писатели хумористи.
Навлиза в света на киното като автор на кратки сюжети, но впоследствие се превръща в един от основоположниците на течението „Италиански неореализъм“, създавайки литературните сценарии за филми на Виторио де Сика.
Първата му по-значителна творба се появява в сътрудничество с режисьора Марио Камерини за филма му „Ще дам един милион“. Истинското му признание от критиката идва през 1942 г. с появата на филма на Блазети „Четири стъпки между облаците“, а през 1943 г. Виторио де Сика създава филма си „Децата ни гледат“, също по сценарий на Дзаватини. Италианската кинокритика определя тези филми като „прелюдия към неореализма“.
В произведенията си Чезаре Дзаватини обрисува живота на обикновения човек с неговите ежедневни грижи, обикновените му занимания в обичайната обстановка, неговите терзания, страсти, падения и мечти.
Чезаре Дзаватини (1980)
Това е и основата, върху която се появяват и сценариите на христоматийни филми като „Крадци на велосипеди“, „Шуша“, „Умберто Д.“ на режисьора Виторио Де Сика, смятан от световната кинокритика за един от основоположниците на Италианския неореализъм („Neorealismo“, 1943 – 1955 г.), заедно с колоси на италианското кино като Фелини, Висконти и Роселини.
Чезаре Дзаватини е автор на повече от петдесет сценария. По негови сюжети са създадени и множество филми анкети на различни режисьори: „Любовта в града“, „Жени сме“, „Италианките и любовта“, „Тайните на Рим“.
Умира в Рим на 13 октомври 1989 г.
Идеи
Ето няколко изречения от интервюта на този автор, споменати пред журналисти от вестници, списания и телевизии, определящи го като теоретик и популяризатор на неореализма:
„Изпълнители трябва да бъдат хората, които са преживели онова, за което се разказва във филма“.
„Вие бихте желали едно кино, в което слънцето, небето, морето и хората да се развяват на вятъра, колкото е възможно повече, като знамена. Едно оптимистично кино, както вие го наричате. Вие всъщност искате да минавате за оптимисти. Другото кино вие го наричате песимистично, защото извежда на сцената народа, а народът има това неприятно за вас свойство да мисли за такива прозаични необходимости като земя, изоставяне на влажни жилища и тъмни работилници. Пред един влак двамина се разделят, изглежда като че ли завинаги. Нищо подобно – единият се качва във вагона първа класа, а другият – в трета. Тоя народ който придобива все по-голямо съзнание за участието си в историята на страната, чука на вратите на театъра, на литературата, на живописта, а в киното намира своя най-естествен прием и може би в него ще намери и своя най-епичен израз“.
„Италианското кино ще умре за няколко години, ако вие му отнемете този пропагандист – народа. Вие ще бъдете неговите гробокопачи. И от този ден ние ще изнасяме само портокали. Искам да кажа единствено, че ако му се отнемат основните му мотиви, италианското кино ще се интересува само от онези хора, които биха се радвали на една космополитична кинематография“.
„Очевидно е, че за неореализма актьорът, разбиран като човек, който дава на разположение своята физика за изобразяване на други хора, вече губи смисъл, така както и измисления сюжет“.
„Неореализмът – както го разбирам аз – изисква всеки да бъде актьор на самия себе си. Желанието да се накара един човек да играе на мястото на другиго издава вече преднамерена история. А нашето усилие е да покажем неща, които сме видели, а не приказки“.
Библиография
Parliamo tanto di me, Milano, Bompiani, 1931
I poveri sono matti, Milano, Bompiani, 1937
Io sono il diavolo, Milano, Bompiani, 1941
Una famiglia impossibile, Madrid, Rialto, 1943
Totò il buono, Milano, Bompiani, 1943
Umberto D., a cura di Luigi Chiarini, Milano-Roma, Fratelli Bocca Editori, 1953
Ipocrita 1943, Milano, Bompiani, 1955
Un paese, fotografie di Paul Strand, Torino, Einaudi, 1955
Il tetto, a cura di Michele Gandin, Bologna, Cappelli, 1956
Come nasce un soggetto cinematografico, commedia, Milano, Bompiani, 1959
Il giudizio universale, a cura di Alberto Bevilacqua, Caltanissetta-Roma, Salvatore Sciascia Ed., 1961
La riffa, in Boccaccio '70, a cura di Carlo e Gaio Fratini, Bologna, Cappelli, 1962
I misteri di Roma, a cura di Francesco Bolzoni, Bologna, Cappelli, 1963
Fiume Po, fotografie di William Zanca, Milano, Ferro, 1966
Straparole (Diario di cinema e di vita - Riandando - Viaggetto sul Po - Lettera da Cuba a una donna che lo ha tradito), Milano, Bompiani, 1967
Toni, nel volume Ligabue, Parma, Franco Maria Ricci, 1967
Saturno contro la terra, in almanacco di linus 1969, Milano, Milano Libri, 1968
Non libro più disco, Milano, Bompiani, 1970
Sul ponte, in Racconti italiani 1973, Milano, Selezione dal Reader's Digest, 1972
Stricarm' in d'na parola, Milano, Scheiwiller, 1973
Zavattini 1928, a cura di Giovanni Negri, Suzzara, Gruppo Cooperazione Editoriale, 1973
Opere (1931-1973), a cura di Renato Barilli, Milano, Bompiani, 1974
Le voglie letterarie Bologna, Massimiliano Boni Editore, 1974
Otto canzonette sporche, Roma, Il Poliedro, 1975
Al macero, a cura di Gustavo Marchesi e Giovanni Negri, Torino, Einaudi, 1976
La notte che ho dato uno schiaffo a Mussolini, Milano, Bompiani, 1976
Un paese vent’anni dopo, fotografie di Gianni Berengo Gardin, Torino, Einaudi, 1976
Gli orologi, con illustrazioni di Romolo Bosi, Teramo, Lisciani e Zampetti Editori, 1978
Neorealismo, a cura di Mino Argentieri, Milano, Bompiani, 1979
Diario cinematografico, a cura di Valentina Fortichiari, Milano, Bompiani, 1979
Basta coi soggetti!, a cura di Roberta Mazzoni, Milano, Bompiani, 1979
Zavattini parla di Zavattini, a cura di Silvana Cirillo, introduzione di Walter Pedullà, Lerici, 1980, Premio Brancati[1]
La veritàaaa, a cura di Maurizio Grande, Milano, Bompiani, 1983
Miracolo a Milano, a cura di Angela Prudenzi, "Bianco e Nero", n. 2, aprile-giugno 1983
Poesie, nota di Pier Paolo Pasolini, introduzione di Maurizio Cucchi, appendice di Giovanni Negri, Milano, Bompiani, 1985
Gli altri, a cura di Pier Luigi Raffaelli, Milano, Bompiani, 1986
A vrés, a cura di Giovanni Negri, Suzzara, Bottazzi, 1986
Zavattini mago e tecnico, conversazione con Giacomo Gambetti, Roma, ERI, 1986
Una, cento, mille lettere, a cura di Silvana Cirillo, Milano, Bompiani, 1988
Cronache da Hollywood, a cura di Giovanni Negri, Roma, Lucarini Editore, 1991
Opere (1931-1986), a cura di Silvana Cirillo, Milano, Bompiani, 1991
Le bugie, con illustrazioni di Rosalba Catamo, Petriccione (Teramo), Lisciani & Giunti Editori, 1992
Valentino Bompiani, Cesare Zavattini, Cinquant’anni e più... lettere 1933-1989, a cura di Valentina Fortichiari, Milano, Bompiani, 1995
Polemica col mio tempo, a cura di Mino Argentieri, Milano, Bompiani, 1997
Il banale non esiste, a cura di Roberta Mazzoni, Milano, Bompiani, 1997
Parliamo tanto di me, introduzione, bibliografia e cronologia di Silvana Cirillo, Milano, Bompiani, 1999
Come nasce un soggetto cinematografico, introduzione di Cristina Jandelli, Roma, Bulzoni, 2000
Opere (1931-1986), introduzione di Luigi Malerba, a cura di Silvana Cirillo, Milano, Bompiani, 2001, ISBN 9788845250040
.jpg)
