Цветан Ефремов Каранов (изписване до 1945 година: Цвѣтанъ Ефремовъ Карновъ) е български музикант, учител и обществен деец, анархокомунист.[1]
Биография
Каранов е роден на 1 януари 1901 година в град Кюстендил, България, в семейството на видния фолклорист от Кратово Ефрем Каранов (1852 – 1927). Учи цигулка при Петър Казанджиев (1883 – 1976). Посещава Кюстендилската мъжка гимназия, където участва в струнния окрестър на Иван Халачев. В 1924 година завършва цигулка в Музикалната академия в София. Започва работа в Софийската опера като оркестрант, но в 1926 година е уволнен заради анархокомунистическите му убеждения.[1]
Каранов редактира „Свободно общество“ (1923 – 1925) и пише в списание „Пламък“, на което сътрудничи и брат му Радивой Каранов, убит в 1925 година.[1]
В периода 1927 – 1933 година е учител в Самоковската гимназия, а след това от 1933 година до 1942 година преподава пеене и музика в Учителския институт в Дупница. В 1952 година е инициатор е за създаването на Детска музикална школа към Читалище „Васил Коларов“ и неин пръв директор. Пенсионира се в 1958 година и създава струнен оркестър в Кюстендилската гимназия, с който печели награди. Създава ученически симфоничен оркестър. Поставя оперетата „Волният вятър“ на Исак Дунаевски. Основател е на камерния оркестър при Пионерския дом в Кюстендил.[1]
Носител е на орден „Кирил и Методий“ II степен.[1]
Родословие
Бележки
