Царска грамота

Рилска грамота на цар Иван Шишман от 1348 г., дадена на Рилския манастир (на български език)

Царска грамота (на гръцки: γράμματα или grammata – писмо, хартия за писане) e правен акт на владетел, с който се отстъпва суверенна собственост от самодържеца в полза на даден феодал под формата на феодална собственост, или с които се признават привилегии на отделни лица или институции, най-често църкви и манастири, а също така и чуждестранни търговци.[1]

Съществена черта на всички дарствени грамоти е това, че те предоставят на институции или лица изключителни права не по силата на принадлежността към държавни структури (например – служебни превилегии на дипломати, или служебно имущество, служебна резиденция и пр.), ами по силата на дарението, т. е. по силата на милостта на владетеля-самодържател.

В най-новото време се използват и като държавни документи за дарявания/награждавания с ордени и друго.

България

Грамота, дадена от цар Фердинанд I Български през 1913 г. за награждаване с орден „Св. Александър“

В България като държавнически актове те са заимствани от Византия.[1] Биват издавани от българската царска канцелария.

В зависимост от вида на печата, който е прикрепен към нея, грамотата бива моливдовул (с оловен печат), аргировул (със сребърен печат) или хрисовул (със златен печат). Със златен печат са били предимно тържествени послания.[2]

Две български преимуществени грамоти, даващи привилегии на чуждестранни търговци, са оцелели:

Запазили са се и няколко дарствени грамоти:

До момента няма данни за български грамоти от Ранното средновековие.[1]

В Третото българско царство също са се използвали грамоти.

Русия

Дарствена грамота на руския император Петър I до канцлера Гавриил Головкин относно даряването му с вотчина (наследствено имение). Заглавна страница. 1711 г.

Терминът се използва и в Киевска Рус в периода X–XVII век, както и в някои други средновековни славянски държави, а също така и в Московското царство и Руската империя.[3]

В руските земи, най-старата дарствена грамота е дадена от великия княз на Великото московско княжество – Иван Калита – между 1328 и 1340 г. В руските държави през XIV и XV век дарствените грамоти са материален израз на правото на благородниците да притежават земя, получено в зависимост от тяхната военни и цивилна държавна служба.

Видове

Според предмета на дарение дарствените грамоти в Русия се делят на:

  1. вотчинни (даряване някому с вотчина, имение)
  2. вотчинно-превилегироващи, при които на манастир са предоставя имение и се определят превилегии, важащи на територията му
  3. преимуществени – даряващи определени предимства
  4. освободителни, при които светската власт разрешава на манастирите да придобиват каквото и да било недвижимо имущество
  5. собствено надаряващи (договорни), имащи формата на гражданска сделка между помешчик (феодал) и манастир
  6. потвърждаващи
  7. дарствени, имащи формата на административни разпореждания на феодала, приближаващи се до указ.

Днес

Грамота на Президиума на Върховния съвет на СССР за награждаване с орден Червено знаме
Грамота на Министърa на отбраната на Република България от 2015 г.

Пълното титуловане на руския император Павел I (в Манифеста от 1800 г.).През XX век по времето на комунизма, похвалните грамоти и почетните грамоти придобиват широко разпространение в Съветския съюз, а от там навлизат наново в България, където се използват като държавни и неофициални документи и до днес.[4][5]

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н грамота // SCRIPTA BULGARICA: дигитална библиотека за старобългарска книжнина. Посетен на 2024-01-13.
  2. ↑ Андреев, М., Д. Ангелов „История на българската феодална държава и право“, 4 изд., Наука и изкуство, С., 1972, с. 42-44.
  3. ↑ Лазаревська, Катерина. Український архів. Т. I: Генеральне слідство про маєтності Стародубського полку. Київ, Археографічна Комісія Всеукраїнської Академії Наук, 1929. Посетен на 2023-08-04. (на руски)
  4. ↑ Министерство на правосъдието на Република България. Министерството на правосъдието получи почетна грамота за принос в свободата на информацията // Посетен на 2024-01-13.
  5. ↑ Наредба на столичен общински съвет за символиката и отличията на столична община // Lex.bg. 2014-09-11. Посетен на 2024-01-13.