Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът ѝ, цар Борис III; е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.
Етапи на изграждане
През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като „Стария дворец“, което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно, по проект на арх. Пенчо Койчев, са изградени още две крила[1] с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. Така при завършването си през 1914 г. се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава р. Бистрица Мусаленска.
Интериор
Първата стая от Стария дворец е обзаведена като корабна каюта. През 1902 г. Фердинанд пътува до Бразилия на кораба „Нова Америка“. Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с когото били стари приятели, подарява на царя корабното обзавеждане.
Царски ловни трофеиПортрет на Христо Марков – личният ловец на цар Фердинанд
В ловната част на Царска Бистрица се съхранява огромна колекция от ловни трофеи, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза са използвани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж. Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при снимките на филма „Цар и генерал“.
Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд – Елеонора фон Ройс-Кьостриц. На ниска масичка е поставена огромна гравирана гилза – символ на последния снаряд, изстрелян в Балканската война. Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки, украсени със сложни цветни орнаменти и доставени специално от Австрия. Въпреки че те са над 50 на брой, няма две еднакви по форма и цвят. Най-красивите от тях са поставени в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тези стаи са запазени също старите тапети от коприна и памук, които не са залепени, а само опънати по стените.
В трапезарията на двореца е поставен огромен портрет на Христо Марков, личния ловец на Фердинанд, починал от раните си след като е ранен от мечка.
Просторната гостна на двореца е украсена с резбован дървен таван, чиито орнаменти са изработени от майстори дърворезбари от Трявна, Самоков и Копривщица. Камината в гостната е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от автентичната украса на прочутата самоковска чешма, строена през XVII в.
След демократичните промени през 1989 г., „Царска Бистрица“ е реституирана от сина на цар Борис III Симеон II по време на мандата му като министър-председател на България. Дворецът е отворен за посещения от обикновени граждани. Работното време е от четвъртък до неделя между 9 и 17 ч.
Република България предявява иск за собствеността и през 2014 г. Софийският окръжен съд излиза с решение, че дворецът е държавна собственост и Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза трябва да го върнат и да платят обезщетение (ако решението влезе в сила).[3]
На 12 октомври 2020 година Върховният касационен съд решава окончателно делото за собствеността и връща двореца на Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок[4].
Галерия
Царска Бистрица преди 1944 година
Електростанцията
Генератор Сименс АГ 170 kW, инсталиран през 1912 г. в двореца „Царска Бистрица“
