PROFILPELAJAR.COM

Хрисант Пловдивски
	Хрисант Пловдивски
гръцки духовник
Роден	около 1799 г. Дафия, Османска империя
Починал	4 септември 1869 г. (70 г.) Измир, Османска империя

Хрисант Пловдивски (на гръцки: Χρύσανθος) е гръцки духовник, митрополит на Смирна, Крит и Пловдив.^[1]

Биография

Роден е в 1796 или в 1799 година в Дафия на Лесбос.^[2]^[1] Учи в Айвалък. Замонашва се в Лимонския манастир на Лесбос.^[1]

През април 1834 година е избран за мирски епископ и назначен за викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на махалата Ставродроми.^[1]

През юни 1840 година за кратко е митрополит на Смирна. Поради активната си дейност срещу униатското движения, предизвиква реакцията на чуждите сили, които настояват пред портата за уволнението му, което постигат през януари 1841 година, като Хрисант е заточен на Света гора.^[1] През декември 1843 година е избран за митрополит на Крит.^[1]^[3]

На 24 август 1850 година става митрополит на Пловдив.^[4]^[1] Хрисант заварва в Пловдив силно напрежение в православната общност, разделена на българска и гръцка партия, като в центъра на споровете е богослужебния език в църквите в града.^[5] Той изоставя дотогавашната компромисна политика на митрополията и, заемайки открито страната на гръцката партия – двуезичното или църковнославянско богослужение е премахнато от всички градски църкви, с изключение на „Света Петка“^[6] – съдейства за изострянето на конфликта. В разгара на споровете водачите на българската партия Салчо Чомаков, Георгаки Чалъкоглу и Павел Куртович завеждат срещу Хрисант дело за клевета, което през септември 1857 година печелят в османския върховен съд.^[5]

Хрисант е принуден да се оттегли от пловдивската митрополия и отново става митрополит на Смирна през ноември 1857 година.^[1]

Хрисант умира на 4 септември 1869 година в Смирна.^[1]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σμύρνης κυρός Χρύσανθος. (1799-1869) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 декември 2020 г.
↑ pandektis.ekt.gr
↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 122. Посетен на 22 септември 2014.
↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663
↑ ^а ^б Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 234 – 235.
↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.

Антемий	→	мирски епископ (април 1834 – юни 1840)	→	Кирил
Паисий	→	смирненски митрополит (юни 1840 – януари 1841)	→	Атанасий
Калиник	→	критски митрополит (декември 1843 – 24 август 1850)	→	Софроний
Никифор	→	пловдивски митрополит (24 август 1850 – 15 ноември 1857)	→	Паисий
Паисий	→	смирненски митрополит (15 ноември 1857 – 4 септември 1869)	→	Мелетий