Фьодор Радецки
руски генерал
Роден	28 юли 1820 г. Казан, Руска империя
Починал	14 януари 1890 г. (69 г.) Одеса, Руска империя
Погребан	Одеса, Украйна
Учил в	Академия на Генералния щаб
Награди	орден Света Анна III степен Орден „Свети Станислав“ I степен орден на свети Владимир, 4-та степен Орден „Свети Станислав“ III степен Орден Свети Владимир III степен Златно оръжие „За храброст“ Pour le Mérite „Свети Александър“ орден на свети Владимир орден „Света Анна“ Орден „Свети Станислав“
Фьодор Радецки в Общомедия

Фьодор Фьодорович Радецки (на руски: Фёдор Фёдорович Радецкий) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Фьодор Радецки е роден на 28 юли 1820 г. в Санкт Петербург в семейство на потомствен дворянин от курландски шляхтишки род Радецки-Микуличи с калвинистко вероизповедание. Посвещава се на военното поприще. Завършва Главното военно инженерно училище с първо офицерско звание полеви инженер-прапорщик на 13 август 1839 г. Продължава образованието си в двугодишен научен курс за инженери-офицери. Служи във Варшавската инженерна част (1841) и Грузинския инженерен окръг (1842).

Участва в Кавказката война в състава на Чеченския отряд (1843). Завършва Николаевската академия на Генералния щаб (1849).

Участва в потушаването на Унгарското въстание (1848 – 1849). Завръща се в Кавказ и служи в Лучекския отряд (1852). Командир на Дагестанския пехотен полк (1858). За войната срещу Шамил е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. и златно оръжие за „За храброст“ (1859, 1860).

След приключване на военните действия в Кавказ е командир на 38-а пехотна дивизия (1865), 21-ва пехотна дивизия (1868) и 9-а пехотна дивизия (1871). Последователно е повишен във военно звание генерал-майор от 1860 г. и генерал-лейтенант от 1868 г.

Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Назначен е за командир на 8-и армейски корпус в състава на Дунавската руска армия. Участва в десанта за преминаване на река Дунав при Зимнич – Свищов. Награден е с орден „Свети Георги“ III ст.

Назначен е за началник на Южния отряд. Командва тежките отбранителни боеве по време на Шипченската битка на 12 август и Шипченската битка през септември 1877 г.

Южният отряд преминава при сурови зимни условия Стара планина. Командва отряда в битката при Шейново. Разделен е на 3 колони: лява с командир генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски, централна с командир генерал-лейтенант Фьодор Радецки и дясна с командир генерал-лейтенант Михаил Скобелев. Нанася решително поражение на Централната турска армия на Вейсел паша. Пленени са над 22 000 османски офицери и войници.

За отличие на 29 декември 1878 г. е повишен във военно звание генерал от пехотата и награден с орден „Свети Георги“ II ст.

След войната придобива широка популярност. Честван е като национален герой. Назначен е за генерал-адютант и почетен шеф на 55-и Подолски пехотен полк (1879). Служи като началник на Харковския и на Киевския военни окръзи (1882 – 1889).

Почетен член на Николаевската военна академия. Почетен гражданин на градовете Полтава и Санкт Петербург. Член на Държавния съвет от 1889 г.

Умира в град Одеса на 14 януари 1890 г.

• Радецкий. Федор Федорович // Список генералам по старшинству. Исправлено по 1-е сентября. Военная типография, Санкт Петербург, 1889. с. 38 – 39.
• Радецкий, Федор Федорович // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона в 86 т. Санкт Петербург, 1890 – 1907.
• Георгиев, Г. Освободителната война 1877 – 1878. ДИ „д-р П. Берон“, 1886, с. 151.