Франц Хеленс (Franz Hellens), по рождение Фредерик ван Ерменгем (Frédéric van Ermengem) (8 септември 1881, Брюксел – 20 януари 1972, Брюксел) е плодовит белгийски писател-романист, поет и литературен критик. Въпреки че е от фламандски произход, пише изцяло на френски език и живее в Париж от 1947 до 1971 година. Четири пъти е номиниран за Нобелова награда за литература – през 1943, 1948, 1953 и 1954 година. [1]
Известен е като един от големите майстори на белгийския магически реализъм, както и като неуморен редактор на Signaux de France et de Belgique (по-късно, издавано под заглавие Le Disque vert). На български излиза книгата му „Двойникът и други фантастични истории“ (2013, издателство „СОМН“) в превод на Тодорка Минева и Красимир Кавалджиев.[2]
Бащата на Хеленс, Емил ван Ерменгем, е бактериолог, откривател на причината за ботулизма. По-малкият му брат Франсоа Маре (Франс ван Ерменгем) също е писател.
Произведения
Титулна страница на „La Femme au Prisme“ (1920)
En ville morte, 1906
Les hors-le-vent, 1909
Les clartés latentes. Vingt contes et paraboles, 1912
Nocturnal, voorafgegaan door Quinze histoires, 1919
Mélusine, 1920, 1952
La femme au prisme, 1920
Bass-Bassina-Boulou, 1922
Réalités fantastiques, 1923
Notes prises d'une lucarne, 1925
Oeil-de-Dieu, 1925, 1959
Le naïf, Paris, 1926
Eclairages, 1916–1923, 1926
Le jeune homme Annibal, 1929, 1961
La femme partagée, 1929
Les filles du désir, 1930
Documents secrets, 1905–1931, 1932
Poésie de la veille et du lendemain 1917-1927, 1932
