Мощността на акумулаторните батерии в състезателен режим е увеличена от 170 на 180 кВ,[3] а капацитетът на презареждане – 150 на 200 кВ.[4]
Спортен регламент
Точката, която се дава за най-бърза обиколка, ще бъде присъждана само на един от пилотите, завършили на едно от първите десет места. Промяната се прави, за да се пресече практиката пилотите в дъното на класирането да пренебрегват опитите да се изкачат нагоре в класирането и по този начин да влязат в зоната на точките за сметка и вместо това да се концентрират върху опитите за записване на най-бърза обиколка, която ще им донесе една точка – във всеки един кръг от сезон 2016/17 записалият най-бърза обиколка пилот финишира извън топ 12 или въобще не финишира.[3]
От този сезон при „двойните“ стартове (например в Хонконг) няма да се провежда втора свободна тренировка преди второто състезание.[4]
По време на сезона отборите ще имат право да провеждат тестове в два дни, като единият ден болидите могат да бъдат управлявани само от новобранци.[4]
Календар
Сезон 2017/18 се състои от четиринадесет старта в единасет държави между 2 декември 2017 г. и 29 юли 2018 г.[5] В сравнение с предишния сезон, от все още не окончателно одобрения от ФИА календар отпадат стартовете в Буенос Айрес и Монако (заради редуването на този старт с провеждащото се в четни години Историческо Гран При на Монако). За старта в Германия най-вероятните кандидати са Берлин и Мюнхен,[6] а след обявяването на одобрената версия на календара на 21 септември става ясно, че изборът пада на Берлин, а освен това последният „нов адрес“ е Цюрих.[7] Стартът в Цюрих е първата автомобилна надпревара в Швейцария от 1954 г. насам, след като през 2015 г. е прието изключение от забраната за провеждане на такива състезания, отнасящо се до напълно електрически автомобили.[2] С кръговете в Чили, Бразилия, Италия и Швейцария Формула Е стъпва в общо 18 държави от първия си сезон насам.[5] На 30 ноември е обявено, че стартът в Сао Пауло ще бъде отложен за сезон 2018/19, тъй като течащата към този момент приватизация на земята в района ще доведе до проблеми и забавяне на планирането на надпреварата,[8] като впоследствие става ясно, че Пунта дел Есте в Уругвай (домакин на стартове от първите два сезона) ще замени бразилския град.[9] От календара отпада и Монреал заради растящите разходи за провежедането на старта,[10] а след слухове за замяна на тези два кръга с допълнителен в Рим, състезание в Бирмингам или на Норисринг в Нюрнберг, в крайна сметка е взето решение календарът да бъде намален на 12 състезания.[11]
През този сезон отборите остават същите, но с известни промени в структурата и имената на някои от тях. Ауди поема АБТ Шефлер Ауди Спорт като свой заводски отбор и тимът вече се нарича Ауди Спорт АБТ Шефлер.[12]Фарадей Фючър Драгън Рейсинг се връща към старото си име Драгън Рейсинг, но сътрудничеството с Фарадей Фючър продължава.[13]Амлин Андрети също се връща към старото си име Андрети Формула Е, а от НекстЕВ НИО отпада НекстЕВ.
За единствените стартове в Азия японският спонсор на Андрети Аутоспорт MS&AD Иншурънс желае за отбора да кара азиатски пилот и затова в Хонконг мястото на Бломквист заема бившият пилот на Тойота, Заубер и КатерамКамуи Кобаяши.[21] Бломквист се състезава за тима до състезанието в Берлин, когато решава да се съсредоточи върху Световния шампионат за издръжливост и бива заменен от Стефан Саразен.[22] След слабото начало в Хонконг Нил Джани също напуска Формула Е, за да се съсредоточи върху стартовете от Световния шампионат за издръжливост, а неговото място в Драгън Рейсинг заема Хосе Мария Лопес.[23] Заради ангажименти в ДТМ Едоардо Мортара пропуска стартовете в Берлин и Ню Йорк, а негов заместник във Венчъри е Том Дилман.[24] За старта в ПарижМа Кингхуа заменя Лука Филипи в отбора на НИО Формула Е, а в последния старт от сезона - другия пилот Оливър Търви.[25]
.svg)
