Себастиен Буеми – шампион при пилотитеРено е.Дамс – шампион при отборите
Сезон 2015/16 е вторият във Формула Е. Той започва на 24 октомври2015 г. в Пекин, Китай и завършва на 3 юни2016 г. в Лондон, Великобритания.[1] Календарът се състои от 11 състезания, в които десет отбора и 20 пилота си оспорват победата. От този сезон пада забраната за развитие на компоненти на болидите от страна на отборите, като осем производители са одобрени да конструират нови задвижващи системи.[2]Нелсиньо Пикет не успява да защити шампионската си титла, завършвайки едва на 15-о място. На негово място с две точки преди втория Лукас ди Граси триумфира Себастиен Буеми. При отборите Рено е.Дамс печели втора поредна титла.
Промени в правилата
Технически регламент
От този сезон отборите могат да конструират и развиват нови задвижващи системи, в частност електромотори, инвертори, скоростни кутии и охлаждащи системи.[2] За целта са одобрени осем производители, които са или част от отборите или работят в сътрудничество с тях.[2] Те са задължени да продадат своята задвижваща система на заинтересован друг отбор, като има и определен таван на цената.[3] С цел намаляване на разходите останалите компонени и шасито на болидите остават непроменени и идентични за всички отбори на базата на Спарк-Рено SRT 01E. Тъй като при този болид задното окачване е свързано със скоростната кутия, отборите могат да правят и модификации по него.[4]
Друга промяна в правилата е увеличаването на мощността на болидите в състезателен режим от 150 (202,5 к.с.) на 170 кВ (228 к.с.).
Спортен регламент
Въвежда се и т.нар. еЛиценз по подобие на суперлиценза във Формула 1 с цел да се ограничи текучеството на пилоти в рамките на сезона (през сезон 2014/2015 на старт застават общо 35 пилоти).[5] За да получи еЛиценз, един пилот трябва да премине специално обучение за безопасност при боравене с електрически болид и за техническите и спортните аспекти на Формула Е, както и да изпълнява едно от следните условия: в последните три години да е събрал минимум 20 точки по точковата система, използвана за издаване на суперлиценз за Формула 1, да е притежавал суперлиценз или да има поне три старта във Формула Е в рамките на изминалия сезон; по изключение по усмотрение на ФИА еЛиценз може да получи и пилот, който не покрива тези условия, но продължително време е показвал качества при състезания с едноместни открити болиди.[6] Шампионът във Формула Е автоматично получава суперлиценз за Формула 1.[5]
През този сезон смяната на пилоти в един отбор е ограничена, след като през миналия има редица смени, а Андрети Аутоспорт използва осем пилоти. Според новия регламент един отбор има право на по две пилотски смени на болид, а в последните три кръга не се допускат смени, освен при форсмажорни обстоятелства.[7]
Системата FanBoost също претърпява промяна. За пилот може да се гласува не само преди началото на състезанието, но до шест минути след него, като спечелилите пилоти могат да използват допълнителна можщност само с втория си болид.[8] Вече може да се гласува и в Инстаграм, а китайска платформа за микроблоговеСина Уейбо отпада като възможност. Победителите вече не разполагат с еднократна повишена мостност в рамките на пет секунди, а със запас от допълнителни 100 килоджаула, който може да бъде използван наведвъж или на части.[8]
Квалификацията за място пак се състои от четири групи по пет пилота, но те са на трасето за по шест вместо десет минути. След това петте пилота с най-бързо време участват в т.нар. Супер Пол елиминации, за да определят окончателните първи пет места в стартовата решетка.[9]
По подобие на виртуалната кола за сигурност във Формула 1 е въведен т.нар. Full Course Yellow – жълт флаг по цялата писта, при който е забранено изпреварването и има ограничение на скоростта от 50 км/ч.[10]
Променени са и наказанията, като стюардите вече имат избор от четири вида наказания според тежестта на нарушението на правилата – наказания с пет или десет секунди, които се изтърпяват при смяната на болида (или се добавят към времето на пилота, ако той вече е минал през бокса), минаване през бокса и стоп-енд-гоу.[10]
Календар
Сезон 2015/16 се състои от единадесет старта между октомври 2015 и юни 1016 г. Календарът е одобрен от ФИА на 10 юли 2015 г.[11] От него отпадат Монако, тъй като стартът от Формула Е е предвиден да се редува с Историческото Гран При на Монако, провеждащо се в четни години, и Маями.[11] Мястото на Монако заема Париж, докато все още няма яснота около петия кръг, но целта на организаторите е той да се проведе в Северна или Южна Америка.[11] По думите на шефа на Формула Е Алехандро Агаг, над 180 града изявяват желание да бъдат домакини на кръг от надпреварата, като някои от тях са готови да платят сериозни суми за това.[12] Първоначално стартът в Пекин трябва да се състои на 17 октомври, но е преместен с една седмица назад заради провеждането на голям форум в Олимпийския парк, където трябва да се състои и надпреварата.[13] На 19 ноември 2015 г. е обявено, че петият кръг ще се състои в Мексико Сити на овалната конфигурация (с малки модификации) на пистата Аутодромо Ерманос Родригес, което превръща този кръг в първия, провеждан на перманентна състезателна писта.[14] В края на ноември става ясно, че надпреварата в Берлин няма да се състои на Летище Темпелхоф заради настаняването на бежанци на територията на бившето летище,[15] а по протежение на Карл-Маркс-Алее. В началото на май е обявено отпадането от календара на старта в Москва, заради забавяне на решението за затваряне на улиците около Кремъл, въпреки писменото съгласие на президента Владимир Путин.[16] Организаторите на шампионата правят опити да намерят домакин за старта на тази дата – включително Монако и Донингтън парк, но те са неуспешни заради липсата на достатъчно време до 4 юни.[17]
Десетте отбора от предишния сезон участват и в този. Имената на повечето от тях обаче са променени заради нови спонсорски договори или съвместна работа с външни производители на задвижващите системи. Първоначално единствено Тим Агури обявява желанието си да използва задвижващите компоненти от предишния сезон.[18] Преди сезона Андрети Аутоспорт подписва спонсорски договор със застрахователното дружество Амлин и променя името си на Амлин Андрети. След падането на забраната за разработване на собствена задвижваща система от отбора решават сами да се заемат със задачата, но след проблеми и слаби резултати при тестовете на разработените от тях компоненти в крайна сметка се връщат към непроменения болид от предишния сезон, като междувременно работят по нова задвижваща система за следващия сезон.[19]Драгън Рейсинг купува тези части от Венчъри Гран При. Останалите отбори произвеждат сами или с партньори своите задвижващи системи – Ауди Спорт АБТ с Шефлер, е.дамс-Рено с Рено, Трули ГП с Мотоматика, Върджин Рейсинг със Ситроен, а Махиндра Рейсинг, НЕКСТЕВ ТСР и Венчъри – сами. На 15 декември Трули ГП официално обявява, че напуска шампионата.[20]
При пилотите също има промени. Карун Чандок (Махиндра Рейсинг) напуска Формула Е, за да се съсредоточи върху кариерата си като състезател със закрити автомобили,[21] като на негово място идва Ник Хайдфелд от Венчъри Гран При. За заместник на Хайдфелд Венчъри взима бившия шампион във Формула 1 и ИндикарЖак Вилньов.[22]Хайме Алгерсуари (Върджин Рейсинг), който след надпреварата в Москва припада заради дехидратация, също напуска Формула Е, защото още няма резултати от проведените му след това изследвания,[23] а на негово място идва Жан-Ерик Верн, който през по-голямата част от изминалия сезон кара за Андрети Аутоспорт.[24]Ярно Трули (Трули ГП) също се отказва от мястото си в болида на собствения си отбор, за да се концентрира в управлението на тима; за свой заместник избира Салвадор Дуран.[25]Симона де Силвестро, която кара за Андрети Аутоспорт в последните два кръга от миналия сезон, става титулярен пилот на отбора.[26] Другият пилот на отбора е Робин Фрайнс. Към Нелсиньо Пикет в НЕКСТЕВ ТСР се присъединява Оливър Търви. В Тим Агури за втори пилот е взет Натанаел Бертон.
В разгара на сезона настъпват промени при пилотите, някои от които заради здравословни проблеми и застъпвания в календара на пилотите, а други – перманентни, заради напускане или освобождаване от отбора. Два дни преди старта в Путраджая става ясно, че Салвадор Дуран напуска Трули ГП, а собственика на тима Ярно Трули не успява да намери негов заместник и решава самият той да седне в болида.[27] След операция на лявата си китка заради контузия, която получава в Путраджая, Ник Хайдфелд пропуска старта в Пунта дел Есте, където е заменен от Оливър Роулънд, настоящ шампион във Формула Рено 3.5.[28] След само три старта Жав Вилньов напуска шампионата заради неразбирателство с шефовете на Венчъри относно бъдещото развитие на отбора, а неговото място заема Майк Конуей.[29] Също след третия кръг Натанаел Бертон напуска Тим Агури, за да се концентрира върху кариерата си в състезанията за издръжливост, а на негово място в отбора се връща Салвадор Дуран, който се състезава за тима в девет кръга през миналия шампионат,[30] а от състезанието в Париж до края на шампионата Дуран отстъпва мястото си на Ми Кинг Хуа, бивш заводски пилот на Ситроен в Световния шампионат за туристически автомобили.[31]
1 – Лукас ди Граси финишира първи, но впоследствие е дисквалифициран, защото първият му болид е бил с 1,8 кг по-лек от минимално допустимото.[42]
2 – Жером Д'Амброзио записва най-бърза обиколка, но тя е отменена, защото излиза от очертанията на пистата и така печели предимство.[43]
3 – Антонио Феликс да Коща дава най-бързо време в квалификациите, но е дисквалифициран и наказан да стартира от последна позиция заради по-ниско от позволеното налягане на гумите.
