PROFILPELAJAR.COM

Тази статия е за владетелската титла в Древен Египет. За романа на Болеслав Прус вижте Фараон (роман).

Фараон
с йероглифи

Фараон е титла на владетеля в Древен Египет.^[1] Фараонът носи украсената с кобра двойна корона Пшент, символ на обединението на Горен Египет (бяла корона) и Долен Египет (червена). Скиптърът и камшикът са символи на всемогъщество.

Фараонът е собственик и абсолютен господар на цялата земя. От четиригодишна възраст престолонаследниците са обучавани в четене, писане, смятане, лов, плуване и бойни и военни изкуства. Женели са се на 8 – 10 години за своя родна или природена сестра, която става велика царска съпруга. Имали са право на повече от една жена. Рамзес II е имал 162 деца.

Фараонът осъществява връзката между хората и боговете. Той е земно въплъщение на бог Хор, а след смъртта си се отъждествява с бог Озирис. Той е привилегирован да царува и след смъртта си, редом до боговете. В текстове от Старото царство се казва, че фараонът се изкачва на небето, редом до звездите. Той е главен жрец и като такъв отговаря за правилното осъществяване в храмовете на ежедневните ритуали, които гарантират благоразположението на боговете към Египет. Ако те не са доволни от даровете, могат да накажат страната с бедствия, суша, слаба реколта, болести. Но понеже е невъзможно владетелят лично да присъства по време на ритуали във всеки един храм, той назначава свои заместници – жреци.

Като главнокомандващ на армията фараонът води военни кампании срещу нашественици, както и походи в чужди територии за добиване на ценни материали: напр. злато от Нубия на юг, кедрово дърво и благовонни масла от Ливан и др. Особено важни са постоянните доставки на благовонни масла, необходими за провеждането на ежедневните ритуали.

На тридесетгодишнината от управлението си фараонът празнува своя празник Сед (Хебсед). Целта му е обновяване на силите на остаряващия фараон. По време на празника той пробягва определено разстояние и демонстрира физическите си сили. Възможно е корените на този обичай да са в далечните преддинастични времена, когато от племенния вожд се е изисквало да бъде в отлична физическа форма. В противен случай бива ритуално убит и нов вожд заема мястото му. Така празникът Сед може да се приеме за един вид демонстрация за годността на фараона да управлява страната.

На фараона помага обучен персонал: везир (министър), губернатори на провинции, царски контрольори, офицери и най-вече велики жреци. Само те могат чрез молитви и жертвоприношения да умилостивят боговете. Самият фараон ги засипва с богатства и привилегии.

Бележки

↑ Beck, Roger B.; Linda Black, Larry S. Krieger, Phillip C. Naylor, Dahia Ibo Shabaka, (1999). World History: Patterns of Interaction. Evanston, IL: McDougal Littell. ISBN 0-395-87274-X.