Църквата е разположена на върха на скалния масив Вражи камен или Вражия глава, над живописния пролом на Пчиня, наречен Просеченик или Просечено.[2] На базата на живописта и архитектурните особености храмът се датира между 1350 и 1380 година.[1]
В архитектурно отношение е еднокорабен храм с полукръгла апсида и масивен зидан иконостас. Входовете в наоса са два – от запад и юг. Осветлението става чрез два тесни прозореца на източната стена. Декоративността при зидарията е особено изразена в апсидата. В XIX век към старата църква е дограден притвор. По-късно храмът е реставриран като е възстановен разрушеният полукръгъл свод, припворът и наосът са покрити с общ покрив от каменни плочи, а живописта е консервирана.[1]
В храма частично е запазена оригинална живопис, която обхваща зоните на правите фигури и цикъла на Великите празници, разширен със сцени от житието на Богородица. Стенописите се различават стилистично и принадлежат на двама художници, от които единият е склонен на класически решения, а другият дава предимство на експресивността.[1] На зидания иконостас са били изписани Богородица и Христос на престола като Съдия и Спасител, които заедно със Свети Николай на южната стена правят Дейсис.[2]
