Уилям Пейн Кларк (на английски: William Paine Clarke) е американски духовник, работил през голяма част от живота си сред българските общности на Балканите.^[1][2]

Роден е на 11 ноември 1865 година^[3] в Пловдив в семейството на американския мисионер Джеймс Франклин Кларк-старши. Уилям завършва Бостън Латин Пъблик Скуул, Амхърст Колидж в Масачузетс и поема по стъпките на баща си като мисионер в българските земи.^[2]

Писмо от Джон Хенри Хаус до Дж. Л. Бартън за ареста му заедно с американските мисионери в Солун Уилям Кларк и Купър от страна на гръцкия генерал, командващ съюзните сили. Те са обвинени в българска пропаганда и в укриване на шпиони. Хаус заявява, че българският език е премахнат отдавна от учебната програма на Американското земеделско училище. Той обаче се използва в религиозните служби, тъй като много от служителите и работниците в училището са македонски българи протестанти. 22 февруари 1919 г.

Жени се в 1900 година за Марта Гизлер, швейцарка, дъщеря на методистки пастор и преподавателка по музика в американското училище в Ловеч от 1897 година, а след това в Самоков. Уилям и Марта работят като мисионери заедно в Самоков, Солун, Битоля, където се ражда синът им - американският българист Джеймс Франклин Кларк-младши.^[2] В Битоля пастор Уилям Клар оглавява мисионерската станция. Живее със семейството си в Битоля по време на Балканските и Първата световна война. В 1919 година се премества в Американското земеделско училище в Солун.^[4] В Солун Уилям Кларк е арестуван от новите гръцки власти заради пробългарска дейност.

След това Уилям живее със семейството си в София и Пловдив. В 1933 година се завръща със семейството си в САЩ, като умира в Нортхамптън (Масачузетс)^[2] на 1 август 1955 година.^[3]

Портал „Македония“