позволява да се разположат биномните коефициенти за неотрицателни , във вид на триъгълника Паскал, в който всяко число е равно на сумата от двете числа над него:
Триъгълната таблица е предложена от Блез Паскал в „Трактат за аритметичния триъгълник“ през 1654 г.
Всеки елемент – в n-ти ред на k-та позиция – в триъгълника притежава аритметично (вж. частта Нютонов бином по-долу) и комбинаторно тълкуване и в зависимост от това се означава с – чете се (биномен коефициент) n над k или – комбинация (без повторение) на k от n елемента.
Всяко число от вътрешността на триъгълника е сума от двете числа, непосредствено разположени над него. Математически това свойство се записва по следния начин:
Тази формула лесно се обобщава за пирамида в тримерното пространство, както и за други n-мерни обобщения на триъгълника.
Бележки
↑термин в математиката, който означава подреждане в триъгълна форма на двойно индексирани числа, полиноми и др. така, че всеки ред съдържа толкова члена, колкото е собственият му индекс
като a1, a2, a3, …, an е поредният номер на елемента от реда n.
Например ако искаме да развием:(x + y)2, трябва да разгледаме втория ред от триъгълника на Паскал (всъщност третия, защото първият отговаря на n = 0). Коефициентите пред него са 1, 2 и 1, откъдето и познатата ни формула
(x + y)2 = 1x2y0 + 2x1y1 + 1x0y2 = x2 + 2xy + y2.
Биномната теорема е обща теорема, а използването на триъгълника на Паскал е улеснение при прилагането на тази теорема.
Чрез биномната теорема можем да сметнем сбора на елементите от даден ред в триъгълника на Паскал:
т.е. сборът от всички елементи от даден ред е 2n. Така сборът на елементите от 2-рия ред е 4, а на тези от десетия – 1024.
Коефициенти до десети ред
На долната фигура са показани елементите на триъгълника до n = 10: