Триъгълната призма е призма, на която с основите са триъгълници и има три странични стени. Затова е петостен (пентаедър) с 9 ръба и 6 върха, на който страничните стени в общия случай са успоредници с произволни ъгли. Ако те са наклонени към основите, призмата е наклонена. Възможно е едната странична стена на наклонената призма да е правоъгълник, а другите две да са успоредници – когато наклонът е в направление на височината към страната на основата, която е обща с правоъгълника.
Права триъгълна призма е тази, на която всички странични стени са правоъгълници и са перпендикулярни на основите.
Правилна триъгълна призма е тази, на която основите са равностранни триъгълници. Може да бъде наклонена или права.
Еднородната триъгълна призма е правилна триъгълна призма с равни ръбове – равностранна триъгълна основа и квадратни страни.
Всички сечения, успоредни на основите, са еднакви триъгълници. Перпендикулярите към страничните стени са в една и съща равнина, която е успоредна на основите при права призма и наклонена към тях при наклонена триъгълна призма.
Полуправилен (еднороднен) многостен
Правата триъгълна призма е полуправилен многостен или по-общо равномерен многостен, ако основата е правилен триъгълник, а страните са квадрати.
Този полиедър може да се разглежда като пресечен триъгълен осоедър, представен от символа на Шлефли t{2,3}. Може да се разглежда и като директно произведение на триъгълник и сегмент, който е представен като {3}x{}.
Групата на симетрия на права призма с триъгълна основа е D3h от 12-ти ред. Групата на въртене е D3 от 6-ти ред. Групата на симетрия не съдържа централна симетрия.
Обемът на всяка призма е равен на произведението на площта на основата и разстоянието между основите. В случая, когато основата е триъгълна, просто трябва да се изчисли площта на триъгълника и да се умножи по дължината на призмата:
,
където е дължината на страната на основата, е височината на триъгълника и е разстоянието между основите (височината на призмата).
Повърхнина
Околната и пълната повърхнина на триъгълна призма се намират по общите формули за произволна призма, когато основите са триъгълници. Те могат да се получат от формата на разгъната призма, която съдържа 3 успоредника и 2 еднакви триъгълника.
Наклонена триъгълна призма
Нека и са страните на основите, е околният ръб, наклонен под ъгъл към основата, а е височината на околните стени. Околната (странична) повърхнина е сума от площите на 3 успоредника със страни и , които сключват ъгъл с общата им страна . Площта на основите е сума от лицата на два еднакви триъгълника и може да се определи по формулата на Херон, а пълната повърхнина е сума от основната и околната повърхнини.
Околна повърхнина
или
Основна повърхнина
,
където е полупериметърът на триъгълника.
Пълна повърхнина
или
.
Права триъгълна призма
При правата призма околният ръб е перпендикулярен на основата (α=90°) и съвпада с височината на страничната стена .
Околна повърхнина
Основна повърхнина
Пълна повърхнина
.
Правилна триъгълна призма
Основните ръбове са равни .
Наклонена
Околна повърхнина
или
Основна повърхнина
Пълна повърхнина
или
.
Права
Околна повърхнина
Основна повърхнина
Пълна повърхнина
.
Еднородна триъгълна призма
Всички ръбове са равни .
Околна повърхнина
Основна повърхнина
Пълна повърхнина
.
Пресечена триъгълна призма
Пресечената права триъгълна призма има пресечена триъгълна повърхност под наклонен ъгъл. [1]
Обемът на пресечена триъгълна призма с основна площ и три височини и се определя по формулата [2]
Има пълна D2h симетрия на сеченията на триъгълна призма без създаване на нови върхове (пресичането на ръбове не се счита за нов връх). Получените многостени имат с 6 стени равнобедрени триъгълници: един многостен, запазващ оригиналните горни и долни триъгълници, и един, запазващ оригиналните квадрати. Двете симетрии на сечението C3v имат един основен триъгълник, 3 странични самопресичащи се квадрата и 3 равнобедрени триъгълника.