Татяна Николаевна Масалитинова-Есауленко, известна като Таня Масалитинова, е българска театрална и киноактриса.

Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов и Екатерина Краснополска – театрали, емигрирали от Русия.

Масалитинова е родена в Прага на 2 септември 1921 г., макар някои източници погрешно да я водят родена през 1922 г.^[1] Завършва гимназия за чужди езици в София.

Между 1941 и 1943 г. следва в Художествената академия, но впоследствие завършва Държавната театрална школа в периода 1943 – 1945.^[1]

След конкурс за щатни актьори през 1946 г. е назначена в Народния театър „Иван Вазов“, където играе до 1989 г., когато е пенсионирана заедно с други артисти от театъра. Тя обаче продължава да играе на сцените на театър „Сълза и смях“, „Театър 199“, в Драматичен театър „Рачо Стоянов“, Габрово и др.

През 2005 г. получава наградата Аскеер за цялостен принос към българския театър.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.

Таня Масалитинова умира на 92 години на 31 май 2014 г.

• „Васа Железнова“ (Максим Горки) – Людмила
• „В полите на Витоша“ (П. К. Яворов) – Елисавета
• „Майка Кураж и нейните деца“ (Бертолд Брехт) – Ивет
• „Чайка“ (Антон Чехов) – Полина Андреевна
• „Бягството“ (Михаил Величков) (1978) – Катерина
• „Театър, моя любов“ – Театър 199

• „Вечер“ (1987) (Алексей Дударев), 2 части
• „Добро и ръце“ (11987) (Константин Дуфев)
• „Ретро“ (1986) (Александър Галин), 2 части
• „Ужасни родители“ (1984) (Жан Кокто) – Ивон
• „Свои хора сме, ще се разберем“ (1982) (А. Н. Островски) – Аграфена Кондратиевна
• „Милият лъжец“ (1981) (Джером Килти)
• „Имена и адреси“ (1980) (Лилия Тодорова), 2 части
• „Луди пари“ (1977) (Николай Островски)
• „Приказки от един живот“ (1977) (Олга Кръстева)
• „Антонина“ (1977) (Генадий Мамлин)
• „Луди пари“ (1973) (Николай Островски)
• „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)

• Заслужил артист (1965).
• Народен артист (1971).
• Орден „Кирил и Методий“ – II степен.
• Орден „НРБ“ – I степен (1981).
• Орден „Стара планина“.
• „Аскеер“ за цялостен принос към българския театър (2005).

• „Така било писано“ (автобиография, 1997).
• „Не само животът е ценен“ (пиеса, 1961, в съавторство).

• В Общомедия има медийни файлове относно Таня Масалитинова

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Таня Масалитинова.

• ((en)) Таня Масалитинова в Internet Movie Database
• ((ru)) Таня Масалитинова в КиноПоиск
• Деси Тодорова, „Как Таня Масалитинова не стана художничка“, в-к „Сега“, 4 декември 2004

Нормативен контрол CONOR.BG LCCN VIAF WorldCat