Гробът на Толе паша и сина му Велян в селските гробища на родното им село КрушевицаДоклад на сръбския консул в Битоля Светислав Станоевич за убийството на Толе при сблъсака на четата му от 9 души с отряда на Наер паша. На капата на Толе имало български герб и пишело „свобода или смърт“, 5 февруари 1904 г.
Стоян Трайков е роден през 1860 година[2] в прилепското село Крушевица, тогава в Османската империя. Остава неграмотен. Преди освобождението на България действа като хайдутин, а след създаването на ВМОРО става четник при Мирче Ацев през 1900 година. Скоро след това е определен за войвода в Мариово. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в нападението над турския гарнизон във Витолище, а по-късно се среща с обединената костурска чета на Иван Попов.
Загива на 3 февруари 1904 година в местността Кленов дол край Гугяково заедно със сина си Велян и още осем четници.[3]
За него са песните „Кондисал ми Толе паша в това село Градешница...“ и „Абре бабо, стара бабо? Кой войвода беше у вас снощи на вечеря? Дали беше Толе Паша или Петко от Маково?“.[4] За него е и песента „Жалейте го, бракя, Толета войвода“:
„
Жалейте го, бракя, Толета войвода,
Толета войвода за народ загина.
Жалейте го, бракя, Толета войвода,
кой що Толе падна за нашта слобода.
Толета войвода за народ загина,
за нашта слобода, за Македония.[5]
“
Единственият оцелял в сражението четник на Стоян Трайков набързо сформира нова чета и наказва предателя на Толе паша и един шпионин от Гудяково, кмета на Брусник Ташко, гъркоманския поп от Пчанища, коджабашията във Вепърчани и Христо от Будимирци.[6]
Бележки
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
↑Балевски, Васил. Спомени на двама четници на ВМОРО 1904-1908, „Акшеана 2007“, София, 2008, стр.93.
↑Манолов, Илия. Революционната народна песен от Македония Революционната народна песен от Македония, том II. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2003. с. 14.
