PROFILPELAJAR.COM

Стефания Пежановска
Stefania Perzanowska
	Стефания Пежановска Stefania Perzanowska
полска лекарка
Родена	Stefania Juraszek 26 август 1896 г. Варшава, Руска империя
Починала	16 август 1974 г. (77 г.) Варшава, Полша
Погребана	Варшава, Полша
Медицина
Област	обща медицина, вътрешни болести, педиатрия
Награди
Семейство
Баща	Шимон Юрашек
Майка	Хелена Флах
Съпруг	Валдемар Щварцбарт, Зигмунт Пежановски
Деца	1

Стефа̀ния Пежано̀вска, с родово име Юра̀шек (на полски: Stefania Perzanowska) е полска лекарка интернистка и педиатърка и обществена деятелка.

Биография

Стефания Юрашек е родена на 26 август 1896 година във Варшава, в семейството на Хелена (с родово име Флaх) и инженера химик Шимон Юрашек. През 1914 година завършва осмокласното женско търговско училище „Анеля Варецка“. На следващата година продължава образованието си в Медицинския факултет на Варшавския университет.

След избухването на Първата световна война е член на Полската военна организация. Впоследствие работи като доброволка в Института за детска хигиена и в лабораторията на Уяздовската болница. През 1919 година се омъжва за Валдемар Шварцбарт. По време на Полско-съветската война (1920) служи в редиците на Доброволческия легион на жените. От 1924 година работи като доброволка в отделението по вътрешни болести на Волската болница. През 1926 година се дипломира като общопрактикуващ лекар. Специализира в клиниката за вътрешни болести на Виенския университет. През 30-те години работи като домашен и училищен лекар, както и в частния си кабинет. През 1937 година се омъжва повторно за Зигмунт Пежановски.

В началото на Втората световна война е една от лекарите, които организират болница за бежанци в град Бжешч над Бугем. В 1940 година влиза в редиците на Съюза за въоръжена борба, а впоследствие и на Армия Крайова (АК). В АК работи като медицинско лице и куриер. Използва псевдонима „Живна“.

През 1942 година е арестувана от Гестапо. На следващата година е изпратена в концентрационния лагер „Майданек“. Там успява да организира болница в една от бараките. През 1944 година болницата заема десет бараки с 1300 болнични легла и 100 души персонал. Същата година по свое желание е преместена в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау, където работи в женската болница. Впоследствие е преместена последователно в концентрационните лагери „Равенсбрюк“ и „Нойщат-Глеве“ Освободена е от американските войски на 2 май 1945 година.

В следвоенния период работи по специалността си. Създава и ръководи училище за медицински сестри. Пише редица трудове, в които споделя спомените си от периода на немската окупация. Умира на 16 юли 1974 година в родния си град. Погребана е на Повонзковското гробище.^[1]