Станислав Краков (на сръбски: Станислав Краков или Stanislav Krakov) е сръбски писател, режисьор и революционер, деец на Сръбската пропаганда в Македония от началото на XX век.
Биография
Станислав Краков е роден в Крагуевац, в семейството на полски лекар и Персида, дъщеря на сръбския княз Никола Стоянович. Присъединява се към сръбската пропаганда в Македония и става четник в четата на Войн Попович. Участва в Балканските войни и Първата световна война, като е раняван общо 17 пъти и получава 18 военни отличия[1]. В периода 1919 – 1931 година пише книги, режисира филма „За честта на родината“ (1930), редактира вестниците „Политика“ и „Време“, а между 1940 и 1941 година директор на Радио Белград. След окупацията на Югославия от силите на Оста и с подкрепата на генерал Милан Недич се прехвърля в Швейцария, където умира през 1968 година.
Библиография
- „Кроз буру“ (1921)
- „Крила“ (1922)
- „Кроз јужну Србију“ (1926)
- „Наше последње победе“ (1928)
- „Црвени пјеро“
- „Пламен четништва“ (1930)
- „Престолонаследник Петар“ (1933)
- „Генерал Милан Недић“ (1963-1968)
Бележки
- ↑ Станислав Краков: „Живот човека на Балкану“, Наш дом — Београд, стр. 12
|
---|
|
Сръбски комитет |
---|
| Основатели | |
---|
| Първи членове | |
---|
| Централен комитет | |
---|
| Битолски комитет | |
---|
| Скопски комитет | |
---|
| Врански комитет | |
---|
|
Свещеници, учители и дипломати |
---|
| Свещеници | |
---|
| Просветни дейци | |
---|
| Дипломати | |
---|
|
Войводи и четници |
---|
| Войводи и четници | |
---|
|
|
|
Нормативен контрол | |
---|
|