В продължение на повече от хиляда и сто години, от 697 до 1797 г., фигурата на дожа (от латинскотоDux, водач, командир) е начело на Венецианската република: бивш херцог на византийското владение, след това изборен суверен, който през вековете се трансформира във върховен магистрат и образ на величието на държавата, дожът постепенно губи власт и се превръща само в символ на коронована република. Обикновено лицето, избрано за дож, е един от мъдрите старейшини на града и неговата древна резиденция, след предишните в Ераклеа и Маламоко, е Дворецът на дожите във Венеция, символ на силата и богатството на Серенисима.
Списък на дожите на Венецианската република (697 – 737) и (742 – 1797)
Следва списък на всичките 120 дожи на Венеция, чийто пост е бил пожизнен, следователно, освен ако не е посочено друго, краят на управлението означава смърт на дожа в длъжност. Гербовете на дожите от първите векове са им приписани посмъртно.
Списък на военните управители – магистър милитум на Венецианската република (738-742)
През 737 г. 3-тият дож Орсо Ипато е набеден в заговор с лангобардите против Византия и е убит. През следващите пет години Венеция се управлява от Византия чрез Магистър Милитум, назначаван за по една година. През 742 г. периодът на военните управители приключва и за 4-ти дож е избран Теодато Ипато.