Славчо Трънски

Славчо Трънски
деец на БКП, комунистически партизанин, военен деец
Роден
Починал
Учил въвВоенна академия „Фрунзе“
Народен представител в:
III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   
Уебсайт

Славчо Трънски (Славчо Стаменов Савов) е участник в комунистическото движение по време на Втората световна война. Командир на Трънския партизански отряд и Първа Софийска въстаническа оперативна зона на т. нар. НОВА. Политик от БРП (к) и БКП. Държавен и военен деец. Български офицер, генерал-полковник от запаса.

Биография

Славчо Трънски е роден на 22 октомври 1914 година в с. Бохова, Трънско. Член на РМС от 1929 г. Завършва гимназия в София през 1936 г. Встъпва в редиците на Българската работническа партия (к) (1938). Многократно е арестуван от властите в периода 1929 – 1941 г. заради политическите му убеждения.

Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Минава в нелегалност през 1942 година. На 5 август 1942 година заедно със Славчо Цеков извършва палежи на пшенични и ечемични снопи и на сайвант с пшеница на „врагове на народа“ в с. Рани луг.[1]

Организатор и командир Трънския партизански отряд.[2] Поддържа връзка с югославски комунистически партизани и британски военни мисии. Три пъти задочно е осъждан на смърт по Закона за защита на държавата. По-късно последователно е командир на Първа софийска народоосвободителна бригада, Първа Софийска въстаническа оперативна зона и Софийската народоосвободителна дивизия.[3][4]

Скулптурна композиция в центъра на град Трън от Мемориала на загиналите партизани от Трънския отряд

След 9 септември 1944 г. участва в първата фаза на войната срещу Германия. Командир на Първа гвардейска пехотна дивизия. Известно време завежда отдел „Военен“ на Областния комитет на БКП в София.

След войната заминава за Съветския съюз, където учи във Военната академия „Михаил Фрунзе“ (1945 – 1947). Командир на I – а дивизия (1947 – 1949). Командир на Трета българска армия (1949 – 1951).

През 1951 г. е назначен за началник на Военната академия „Георги Раковски“.

От 24 април 1951 до 26 април 1952 г. е арестуван по обвинение, че е съмишленик на Трайчо Костов. Изтезаван е в затвора и въпреки че признава част от обвиненията, е освободен.[5]

След освобождаването му е назначен за заместник-директор на Търговско предприятие „Дървопласмент“ и членството му в БКП е възстановено.[6] През 1954 г. е реабилитиран и отново е назначен за началник на ВА „Георги Раковски“ (1954 – 1962). Заместник-министър на народната отбрана (1962-1982) и командващ Противовъздушната отбрана и военновъздушните сили от 1962 до 1969 г. От 1964 г. е генерал-полковник[7]. Многократно избиран за народен представител (1962 – 1990). През 1982 г. става председател на Комитета за солидарност с народите на Азия и Африка. Член е на Националния съвет на ОФ.[8]

Участва в отстраняването на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. На 17 ноември 1989 г. държи остра нападателна реч, в която обвинява Живков в злоупотреба с власт и шуробаджанащина. Участва в заседанията на Кръглата маса (3 януари 1990 – 14 май 1990).

Награден посмъртно с Руската обществена награда „Великая победа (1941 – 1945)“ (2007).

Автор на книгите: „Неотдавна“ (1957), „Посвещение“ (1967), „Невъзможни истини“ (1994). Сценарист на филмите: Страстна неделя (1986), Игра с огъня (1982) и Нощните бдения на поп Вечерко (1980).

Награди

Източници

  1. ↑ Витанов, Павел. Създаване и дейност на Трънския партизански отряд (юли 1942 - септември 1943), Военноисторически сборник, г. XV, бр. 3, 1976, с. 45-47.
  2. ↑ История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с.278.
  3. ↑ История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с.29, 40, 117, 234
  4. ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 378
  5. ↑ Ангелов, Веселин. Строго секретно!: документи за дейността на Държавна сигурност: 1944-1989, София, 2007, с. 327-329 (Разказ на Славчо Трънски пред Комисията на ЦК на БКП за начина, по който е провеждано разследването срещу него, 11.VI.1956 г.).
  6. ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 152.
  7. ↑ Протокол № 239 от 25 август 1964 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 17 // Архивиран от оригинала на 2022-08-14. Посетен на 2020-05-23.
  8. ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 382
  9. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 46
  10. ↑ www.podvignaroda.ru
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни