Чернобилската авария принуждава правителството да евакуира 50-те хиляди граждани на гр. Припят. За да продължи експлоатацията на Чернобилската АЕЦ след аварията, през октомври 1986 г. е взето решение за построяване на нов град, който да подслони работниците на централата. През ноември градът е проектиран, а през декември започва строежът. В него участват строители от 8 съветски републики: Украйна, Русия, Литва, Латвия, Естония, Грузия, Армения и Азербайджан. Това придава на всеки квартал различен, национален стил на архитектура. През 1987 г. в града вече живеят хора. Това е най-младият град в Украйна.
Население
Славутич има висока раждаемост и ниска смъртност. Това е градът с най-ниска средна възраст в Украйна. Повече от една трета от населението на града са деца. Все пак се наблюдава и отлив на младото население, дължащ се на закриването на атомната централа.
До 2000 г. девет хиляди души от града работят в Чернобилската АЕЦ. След официалното затваряне на централата, повечето служители са заети с извеждането ѝ от експлоатация и обезопасяването ѝ. Тъй като в миналото централата е създавала повечето приходи към бюджета на града, след затварянето ѝ градът получава статут на специална икономическа зона. Славутич разполага и с жп гара на линията Чернигов – Чернобил.
