Слава Димитрова Ра̀чева е българска актриса в кукления театър.[1]
Ранен живот
Родена е в град София на 23 април1938 г. От 1954 до 1964 г. пее в Хора на софийските девойки. От 1955 г. е актриса в Централния куклен театър в София. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър при професор Кръстьо Мирски и Моис Бениеш през 1971 г.[1]
Кариера
В своята кариера има над 80 роли в театъра. Също така участва в различни радио поредици и пиеси. В периода 1992–1997 г. е директор на Кукления театър в София.
През 1961 г. създава образа на куклата Педя човек - лакът брада, герой от телевизионната рубрика „Лека нощ, деца“. Озвучава и дублира игрални и анимационни филми за деца и записва приказки на грамофонни плочи.[1] На 24 април 2011 г. Педя човек – лакът брада навършва 50 години от съществуването си в телевизионния ефир. След любимата поредица, гласът на куклената актриса става толкова популярен, че я канят в много телевизионни детски програми, като „Кукленият град“ (1964).
Рачева понякога се занимава и с дублаж на филми и сериали.
Слава Рачева в БНР, 25.03.2018 г.
Отличия и награди
На 8 юни 2009 г. е удостоена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие „за особено значимите ѝ заслуги за развитието на културата и изкуството“.[2]
Роли в театъра
Слава Рачева изпълнява множество роли в кукления театър, по-значимите от тях са:[1]
Макс – „Макс и Мориц“ по Вилхелм Буш
Бабата – „Рибарят и златната рибка“ по Александър Пушкин
Мечо Пух – „Мечо Пух“ по Алекзандър Алън Милн
Магаренцето – „Разсърдените букви“ от Рада Москова
